Творбите на Ралица Денчева имат своя битност и живот. Наред с пътуването на душата на художничката в този живот, те отразяват всеки неин пласт в нежни нюанси, размити контури и меки-топли цветове. Цветове които заживяват ефирно.
Ралица Денчева плавно се превръща в един от жалоните на лиричната - типично женствена живопис, в която можем да открием както крехкост, мекота и финес, така и по-дълбоки емоции, скрити зад наплъстените мазки. Желанието за израз на жената, нейната вътрешна Свобода и синтез с първичните сили на Природата, вземат насока и превес сред картините.
Мадоната, ренесансовата жена, детето на природата и първичната Майка се съчетават в един хомогенен символ на съвременната жена, която не е загубила своите корени и типични черти. Флората и конете които преди бяха по-срещан сюжет в творбите на художничката отстъпват място на новата Ева - една съвременна жена, пред чиято енигма, силният пол винаги ще изпитва копнеж и преклонение...
петък, 20 август 2010 г.
четвъртък, 19 август 2010 г.
Фотоизложба от Националния пленер-среща на Фотографите в Торун
Изложбата съчетава монументалната застиналост на времето, прекрасна готика и средновековни картини - съхранени сред ежедневие и бит на настоящето. Човекът се усеща допълнение към плода на своите ръце - непоклатим и съхранен във времето.
Съвременникът е принуден да търси своето минало в отпечатъка на културната древност, да се опре о кулите на църквите и зидарската символика, преди съзидателният му дух - удивен от необятната фантазия и размах, да зарее в едно контрастиращо небе.
Фотосите са синтез от професионален поглед и творческо воайорство. Кадрите са крупни, свойствени на архитектурата сред която човек се загубва и може само да наблюдава късчетата процеждаща се светлина през мъхове и каменни блокове, обагрени в сепия.
Съвременникът е принуден да търси своето минало в отпечатъка на културната древност, да се опре о кулите на църквите и зидарската символика, преди съзидателният му дух - удивен от необятната фантазия и размах, да зарее в едно контрастиращо небе.
Фотосите са синтез от професионален поглед и творческо воайорство. Кадрите са крупни, свойствени на архитектурата сред която човек се загубва и може само да наблюдава късчетата процеждаща се светлина през мъхове и каменни блокове, обагрени в сепия.
Абонамент за:
Публикации (Atom)