Нов живот за стъклото

ИЗЛОЖБА  НА ЛЪЧЕЗАР ДОЧЕВ - „КЪСОВЕ ЧОВЕШКА ИСТОРИЯ”

http://www.lachezar-dochev.com Уеб сайт на автора

Мога да пиша само за изложба която ме докосва. Сред чиито измерения намирам успоредна точка с Автора, независимо дали ни разделя Култура, Време и Пространство.

Скулптурите на Лъчезар Дочев живеят свой живот и същевременно очертават един свят на естетика и философски размисъл. Свят в който формата се пресича и докосва до абстрактното а цветът е акцент.

Творбите са лети с размах, цветните нишки из тях им придават отнесена чувствителност и някой може да се удиви, че студеното стъкло е способно на такава символика и антропоморфност.

Творбите бележат един самобитен път - сред пясъка на ежедневието в което Човек ползва стъклото като огледало, както на тялото така и на душата си...

* * *

Изложбата може да бъде видяна в залата на Министерство на Културата, София.

http://mc.government.bg/sredecs.php?s=238&cc=1

Ритъмът и врящият котел

Отбелязване на Месеца на коренните американци

Американския център към Столична библиотека – площад „Славейков” 4 А

Музиката на коренните жители на Северна Америка отекна о рафтовете изпълнени с литература – още едно културно богатство, сред което изпъкваха имената на Хемингуей, Дейвид Мамет, книги и списания за изкуство, етнология, политика.

Посланик Уорлик спомена че в миналото са наричали нацията на САЩ – „The melting pot”. Не разбрах как нарицателно, се зоват към момента. Това понятие се ражда от смесицата на култури, етноси и разбира се – вътрешни мирогледи, в тази голяма страна.

„Орловият кръг“, неговите членове и изкуство ни понесоха на раменете на Орела - този който може да възпее Amazing Grace (на флейта) и да внуши с мощните напеви - образи от необятната прерия, една извечност сред която коренното населените на материка е изливало и продължава да излива своята благодарност. Както разбрах от споделеното през – не мога да го нарека спектакъл, не мога чистосърдечно и „ритуал“, ала едно споделяне, което се опита да пресъздаде нативния мироглед на далечните географски от нас племена - Лакота, Ирокези, Кроу и др.

Песента се лееше и освен възникващите образи, лично за мен носеше усещане за сила – мъжка, сплотена, но обвързана с Любов към сътвореното, пътя на война – човека, племето и семейството, в обятията на Магическия свят на Духа или Създателя на Света, както го наричат индианците.

Бяха представени легенди, ритуални песни – за плодородие, ухажване, детски приспивни изпълнени с нежност и лирични на флейта от кедрово дърво, докосващи сърцето и сетивата на любимата - според мита. Всичко което видя препълнената с публика зала, имаше за цел освен превеждане, през този много динамичен и освобождаващ (пречистващ както бе една от песните) процес, да даде и образ върху индианската култура и бит.

Г-н Посланикът – вероятно твърде ангажиран, напусна веднага след като държа откриващото слово, а културното аташе на САЩ у нас, ни посрещаше учтиво на врата с „Добър вечер“, като за съжаление това явно бе единствената реплика на Български която знаеше. Той също изчезна при започване на програмата и магически се появи на нейния финал.

* * *

В заключение, споделям че представянето на обществото „Орлов кръг“, насочено към ученици от гимназията и експерти по индианистика, както и голяма доза поддръжници, ще запечати у мен спомен за творческа наслада от чутото и видяното, заедно с разширено познание относно обичаите на коренните жители на Северна Америка.

Благодаря им и аз от сърце.

Снимки от събитието

Индианска игра с пръчки - видеоклип.

Taнго

Спектакълът се играе в Учебния Куклен Театър към НАТФИЗ.

http://natfiz.bg/bg/events/details/id/338

Танго ме докосна, с многото си пластове. За пореден път се уверих че у нас се прави голямо изкуство, на Европейско а защо не и Световно ниво. Защото може да ме развълнува, накара да помисля, или да преразгледам неща от моя живот.

Спектакълът е динамичен, с външен израз и вътрешна напрегнатост, която въплъщава човешки търсения, лайт мотиви, перипетии да стигнем до другия и до самия себе си.

Като жалон обособяващ цялата творба - е пътят на една съвършена и лека сфера с която си играем, подхвърляме, танцуваме, но без която никакви танци и забава няма да са възможни. В този ред на мисли спектакълът има какво да даде на всеки зрител.

Аудиторията бе съставена в немалка част от 13-14 годишни деца , които подхвърляха реплики, смееха се и нямаха поведение прилично за театър. Ала когато постановката се разви, децата потънаха в нея, вживяха се в драмата на персонажите, в ритъма на музиката и играта на сенките. С това голямото Изкуство доказа за пореден път, че пред него всички замлъкват, опитват се да го разберат и да му се наслаждават - като душевен порив.

* снимката е копирана от галерията за спектакъла на сайта на НАТФИЗ

Музиката - едно обръщане навътре

Музиката притежава вълшебното качество да ни пречисти, възвиси.

Да ни накара да вибрираме със звуците в една по-висока - Духовна и образна реалност.

Концерт на квартет Quarto - конферентна зала Министерство на Външните Работи, София 15 XI 2011 г. Събитието се организира от Quarto Quartet съвместно със Софийска Филхармония.

*Концертът бе посветен на писателя Николай Петев, като приходите от билетите бяха предвидени за помощ, при неговото лечение в чужбина.

Извадени извън ежедневието, поставени в една плоскост между реалното и мечтите - нотите се опитват да стигнат до нас, облагородявайки сетивата и разширявайки диапазона на чувствата ни.

Квартетът на Малер може да се нарече „зрялост“ - една нова епоха, която се ражда в твореца. Мисля така е с всеки един квартет на композитор – лиричен, възвисен, водещ към следващото му стъпало на творческо съзряване и житейско утвърждение.

Музиката на Пипков бе категорична и закачлива. Не толкова романтична, но изпълнена с жизненост, характерни ритми за нашия фолклор и отношение към живота. Наситена с динамика, резки контрапункти и немалка доза абстракция.

* * *

Концертът завърши с неангажиращата музика на Моцарт която се носеше подобно полета на двойка пеперуди през лятото - свободна, усмихната, ненатрапчива...

Квартет Quarto успя отново да прокара път през съзнанието на хората - извън ежедневието, повеждащ ги на едно сигурно пътешествие, подобно на медитация – навътре, през призмата тонове на автора към пластовете на субективната душевност на слушателя.

Музика в цветове...

Пиша за поредния концерт на квартет Quarto
провел се в Модерен театър на 2-ри Юни 2011 г.
Събитието е организирано от "Класика в звук ... със стил"

http://style-in-sounds.com/

Винаги когато посещавам концерт на приятелите от Quarto
имам усещането че от тяхната музика извират цветове и по-точно
цветя. Музикантите ни преведоха през една приказка или история
започваща лирично и навлизаща дълбоко в душените пластове и търсения
на композиторите.

Бяха изпълнени клавирен квартет 1 на Бетовен, клавирен квартет "Фантазия" на Франк Бридж и клавирен квинтет във фа минор на Цезар Франк. Лично усетих преместването във времето от експресия към една емоционална и наситена с вътрешен драматизъм импресия във втората част на концерта.

Споделям че според мен хубавата музика в частност селекцията и изпълненията на квартет Quarto, носят както високо естетичен заряд така и терапевтичен резонанс. След подобен концерт може да се окаже че сме намерили разрешение на вътрешен конфликт или трансформирали физическа болка или емоция. Въпросът е да се оставим и следваме музиката - произведението само ще се разкрие пред нас...

http://quartoquartet.com/

Хиндемит или за това как не се прави кино...

Хиндемит е филм който не се гледа. Натоварва с плоската си фабула,
бруталния си език, клишета. Опитва се да прилича на пародия, ала е пародия
на самото кино. Киното е изящно изкуство, език който повдига и забавлява - една реалност, която сценаристи и режисьори - дори актьори, искат да изживеят, паралелно на нашата.

За съжаление нито блестящият актьорски състав, нито доброто заснемане и ефекти могат да направят много, когато самите основи са слаби. Филмите резонират у нас с желание да намерим късче Истина за самите себе си, да получим прозрение и станем съпричастни към чувствата на някоя друга душа. Един универсален език достъпен за всеки.

Не можах да издържа повече от половината филм. За сравнение - Източни пиеси е един блестящ опит за вникване душата на персонажа, на едно дори "натуралистично" ниво. Маймуни през зимата и Светът е голям и спасение дебне от всякъде засягат социални теми, разказват истории в няколко сюжетни линии. Хиндемит подобно на Шивачки изглежда в моите очи - като филм с неоправдано голям бюджет и актьорски състав - способен на много по-добра реализация, при смислен сценарии и режисьорско решение...

Страстите по евангелие от Йоан, Й. С. Бах

Ако Вагнер е един философ в музиката, то Бах е неин вдъхновен мистик.
Творбата мога да нарека с клишираното "Музика на Сферите" и носи огромен заряд, който оставя слушателя тониран и пречистен.

Сякаш е композирана за да преведе човешката душа през
страданията на Христа въплътени в музика за да може слушащия да излезе
от залата едва ли не готов да посрещне присъдата на Вечността.

Произведението което казват за първи път е свирено и пято в България,
макар сложно и дълго, намери своята аудитория и се проведе в лоното
на просветата - Алма Матер, чиято акустика и архитектура подчертаваха бароковото звучене.

Мелодично пътуване из чудния скандинавски митичен свят
в операта "Валкюра" от Рихардф Вагнер. Съвременното сценично решение
не влиза в рязък контраст но може би - напротив подчертава изнесените
извън времето въпроси, които занимават персонажите.

В търсене на свободния от волята на боговете Герой - бъдещ спасител на Света, всемогъщия бог Вотан ще жертва най-свидните си деца. Една битка която се пренася от света на боговете в този на хората.

Интроспекцията на Божеството - сякаш е вкарано в капана на собствените принципи придобива човешки облик и черти, за да се въплъти в изконни и желани за хората добродетели като Любов, Смелост и уважение към другия.

Пиеса за умиране - между абсурда и смеха...

Спектакълът е труден за асимилиране, освен ако не гледате повърхностно на тема, засягаща една неделима част от живота-а именно смъртта. Сюжет на практика липсва, като драматургията препуска през ключови сцени от съзнанието на персонажите, обитаващи едно състояние на душевна агония-гравитиращи между света на живи и мъртви.

Пиесата може да се нарече абсурдна, гротестна или авангардна. Всъщност за мен е желание на автора да втъче един сложен философски въпрос задаващ си съвременният човек, сред злободневието на технологизирания-консуматорски ориентиран свят.

Резултатът е плетеница за съзнанието в измерения, които обръщат поляритета на сто и осемдесет градуса, дават воля на първичните-скрити в подсъзнанието пластове и поле за изява на лутащата се човешка душа, сред абсурдната реалност в която е попаднала. Изходът понякога е съзнателно прекъсване на живота, но дали това ще разреши въпросите които я измъчват?

http://www.facebook.com/#!/event.php?eid=182871748418565&index=1

* * *

Текст, който изключвайки клишетата (а те са и актьорска импровизация), се доближава до пиесите на Самюел Бекет - философски, многопластов и трудно смилаем.

Блестяща актьорска игра на камерния състав, каращ ни да се гордеем с постиженията на родната артистична школа. Драматургията дава голяма свобода за актьорска импровизация, на която ще се насладите с удоволствие.

Интересно място за провеждане на спектакъла, не се препоръчва за страдащи от клаустрофобия - носете си топли дрехи :)

http://www.facebook.com/#!/profile.php?id=1833915461

Галин Малакчиев или символиката в битието

Склуптурите на Галин Малакчиев съдържат в себе си напрегната динамика. Зад защитните пози, погледите и очакването, се усеща някакво вътрешно напрежение - желание за израз или просто нещо да се случи. В този момент имаш чувството че фигурите ще оживеят пред очите ти и ще намерят решение на душевния си конфликт.

Фигурите са стилни, понякога гротестни или дори граничещи с абстракция, като водещ елемент е обединяващият ги символ - било то от еротичен, екзистенциален, или в строго вътрешен план. Всяка една от склуптурите съдържа в себе си контраст на застиналост и движение, положени в диагонала на собствения им пиедестал.

С творби като Икар, Пегас и Нике - Галин Малакчиев освобождава своите образи. Tе оживяват от грубата материя и показват вътрешния стремеж на всяка душа към свобода, израз и пълно проявление в живота, които блокирани водят до съграждане на телесно-душевна, атрофирала клетка.



* * *

Изложбата може да се види в галерия Средец - Партер Министерство на Културата, София до 3 Март включително. Снимков материал - електронни медии, Интернет.

История на едно поклонение...

Ако болестта е своеобразен пречистващ процес, то пътят на Пилигрима е опит за намиране началния синтез - една арабеска изплетена от ниви, сенчести лесове, шахматни подови мозайки, увенчаващи се в единна абстракция наречена "Вяра".

В началото на 21 век човекът е изправен пред разкъсващи го в глобален и вътрешен план екзистенциални въпроси. Неумолимото величие на Природата - нейното спокойствие и сила за нов живот, са еднозначно послание за религия - заложена в самото Битие. Очакване на едно предопределено и по-добро "Утре".

Изложбата се състои от изключително добре заснети пейзажи, портрети и детайли, отпечатани на качествена медия - в голям формат.

Можете да я посетите до 30 Януари в галерия "Средец" (до министерство на Културата).

Димитър Казаков - Нерон

Картините на Димитър Казаков - известен и с творческия псевдоним "Нерон", представляват мост между два свята - на Духа и материята. От неговите творби лъха една чиста и първична сила, която произлиза и е насочена отново, към едно по-висше измерение.

Наситени с Еротика, платната на Нерон провокират изпълнения със задръжки и бариери зрител. Сякаш нашепват и искат да му дарят свободата да се изразява и бъде себе си, да изпита удоволствието от живота на въплътения дух, втъкани в самите тях.

Картините на Нерон са богати на митологична символика а гамата им е безупречна. Цветовете са в хармония, каквато е търсена и между хората, а като венец на взаимоотношенията - между мъжа и жената, създаващи Света около себе си на база първична жизненост и чиста любов.

* * *

Изложбата може да бъде видяна в Галерия - "Средец"

до Евро-Българският културен център (партер министерство на Културата).