Пиеса за умиране - между абсурда и смеха...

Спектакълът е труден за асимилиране, освен ако не гледате повърхностно на тема, засягаща една неделима част от живота-а именно смъртта. Сюжет на практика липсва, като драматургията препуска през ключови сцени от съзнанието на персонажите, обитаващи едно състояние на душевна агония-гравитиращи между света на живи и мъртви.

Пиесата може да се нарече абсурдна, гротестна или авангардна. Всъщност за мен е желание на автора да втъче един сложен философски въпрос задаващ си съвременният човек, сред злободневието на технологизирания-консуматорски ориентиран свят.

Резултатът е плетеница за съзнанието в измерения, които обръщат поляритета на сто и осемдесет градуса, дават воля на първичните-скрити в подсъзнанието пластове и поле за изява на лутащата се човешка душа, сред абсурдната реалност в която е попаднала. Изходът понякога е съзнателно прекъсване на живота, но дали това ще разреши въпросите които я измъчват?

http://www.facebook.com/#!/event.php?eid=182871748418565&index=1

* * *

Текст, който изключвайки клишетата (а те са и актьорска импровизация), се доближава до пиесите на Самюел Бекет - философски, многопластов и трудно смилаем.

Блестяща актьорска игра на камерния състав, каращ ни да се гордеем с постиженията на родната артистична школа. Драматургията дава голяма свобода за актьорска импровизация, на която ще се насладите с удоволствие.

Интересно място за провеждане на спектакъла, не се препоръчва за страдащи от клаустрофобия - носете си топли дрехи :)

http://www.facebook.com/#!/profile.php?id=1833915461

Галин Малакчиев или символиката в битието

Склуптурите на Галин Малакчиев съдържат в себе си напрегната динамика. Зад защитните пози, погледите и очакването, се усеща някакво вътрешно напрежение - желание за израз или просто нещо да се случи. В този момент имаш чувството че фигурите ще оживеят пред очите ти и ще намерят решение на душевния си конфликт.

Фигурите са стилни, понякога гротестни или дори граничещи с абстракция, като водещ елемент е обединяващият ги символ - било то от еротичен, екзистенциален, или в строго вътрешен план. Всяка една от склуптурите съдържа в себе си контраст на застиналост и движение, положени в диагонала на собствения им пиедестал.

С творби като Икар, Пегас и Нике - Галин Малакчиев освобождава своите образи. Tе оживяват от грубата материя и показват вътрешния стремеж на всяка душа към свобода, израз и пълно проявление в живота, които блокирани водят до съграждане на телесно-душевна, атрофирала клетка.



* * *

Изложбата може да се види в галерия Средец - Партер Министерство на Културата, София до 3 Март включително. Снимков материал - електронни медии, Интернет.