Впечатления
от провелия се в София
Open Fest 2016
Open Fest 2016
Не бях ходил на
това събитие от години. Радвам се че се
записах за доброволец. Моята половинка
ме последва в начинанието и с нейна и
на колеги от „Къщата за четящи хлапета“
помощ, се организира кът за най-малките.
Рядко можем да видим деца на събитие,
свързано тясно с технологиите. Всъщност
на този фест, имаше пъстрота от
теми.
Мисля че точно заради това го харесах и се вдъхнових. Наред с техническите презентации, имаше вдъхновяващи споделяния за изминалия житейски път към високия професионализъм. За силата на историите и тяхното приложение в практиката. Не мога да не спомена и за лекцията на Петър Нефтелимов, която силно ме докосна и накара отново да се преклоня пред магията на Живота.
Лично успях да се включа активно във феста, през втората половина на първия ден. Започнах с презентацията на Иво Петков, който разгледа методологията за разработка на Софтуер, през последните години. Възникнаха въпроси, като на преден план излезе възможността за колаборация и използване на модерни решения за съхранение и управление на софтуерни версии.
За Петър Нефтелимов споменах. Той се опита, макар и прикован в количка и с помощта на четец на текст, да ни въведе в чудния свят на биологията. Свят, в който всяка клетка носи свой личен – уникален отпечатък. И да искаме не можем да бъдем еднакви, по волята на Природата. Петър ни преведе през едно вътрешно пътуване към себе си, за което искрено му благодаря.
По време на паузите се лееше хубаво кафе, в изобилие. Имаше мляко а за доброволците бяха осигурени вкусни сандвичи. Може би това е най-хубавия и богат кетъринг, който съм виждал от години. Казвам го и от гледната точка на вегетарианец. Относно доброволците – бяха усмихнати, много добре координирани и може би повече от необходимото. Оказваха си съдействие и се опитваха да помогнат с каквото могат, на посетителите.
Самите посетители бяха десетки, като в дадени моменти залите бяха изпълнени. Видях познати и приятели от ИТ средите. Сред спонсорите бяха представители на SuSe Linux, Fedora и SAP, от страна на корпоративните играчи. Спонсорите бяха приготвили интересни и забавни подаръци – като пъзели, тениски и стандартните дискове и значки.
Интересно, но някак си и разбираемо - събитието не бе уважено от представители на големите хостинг компании в София. Единствено host.bg присъстваха като спонсор на събитието. Разбираемо, понеже аудиторията на събитието се предполага че използва различни от споделен хостинг решения, като VPS, Docker и др.
Холи, предполагам от Великобритания, направи отлична презентация за историите в бизнеса, маркетинга и техния паралел с нашите лични. Как сме склонни да се идентифицираме с героите и колко помагат те, да се поставим на нечие място. Възникнаха някои въпроси свързани с търговски трикове. Според мен фокуса на презентацията бе друг.
Присъствах на лекция за Docker. Технологията ме интересува. Бе представена в Зала „Музика“ в която стъпвах за първи път. Тя е камерна, също може да се каже и за аудиторията на лекцията. Презентацията свърши някак неочаквано, макар че аз бях от доброволците не проследих времето. Успях след нея да задам въпроси на лектора, който любезно ми отговори.
Мисля че точно заради това го харесах и се вдъхнових. Наред с техническите презентации, имаше вдъхновяващи споделяния за изминалия житейски път към високия професионализъм. За силата на историите и тяхното приложение в практиката. Не мога да не спомена и за лекцията на Петър Нефтелимов, която силно ме докосна и накара отново да се преклоня пред магията на Живота.
Лично успях да се включа активно във феста, през втората половина на първия ден. Започнах с презентацията на Иво Петков, който разгледа методологията за разработка на Софтуер, през последните години. Възникнаха въпроси, като на преден план излезе възможността за колаборация и използване на модерни решения за съхранение и управление на софтуерни версии.
За Петър Нефтелимов споменах. Той се опита, макар и прикован в количка и с помощта на четец на текст, да ни въведе в чудния свят на биологията. Свят, в който всяка клетка носи свой личен – уникален отпечатък. И да искаме не можем да бъдем еднакви, по волята на Природата. Петър ни преведе през едно вътрешно пътуване към себе си, за което искрено му благодаря.
По време на паузите се лееше хубаво кафе, в изобилие. Имаше мляко а за доброволците бяха осигурени вкусни сандвичи. Може би това е най-хубавия и богат кетъринг, който съм виждал от години. Казвам го и от гледната точка на вегетарианец. Относно доброволците – бяха усмихнати, много добре координирани и може би повече от необходимото. Оказваха си съдействие и се опитваха да помогнат с каквото могат, на посетителите.
Самите посетители бяха десетки, като в дадени моменти залите бяха изпълнени. Видях познати и приятели от ИТ средите. Сред спонсорите бяха представители на SuSe Linux, Fedora и SAP, от страна на корпоративните играчи. Спонсорите бяха приготвили интересни и забавни подаръци – като пъзели, тениски и стандартните дискове и значки.
Интересно, но някак си и разбираемо - събитието не бе уважено от представители на големите хостинг компании в София. Единствено host.bg присъстваха като спонсор на събитието. Разбираемо, понеже аудиторията на събитието се предполага че използва различни от споделен хостинг решения, като VPS, Docker и др.
Холи, предполагам от Великобритания, направи отлична презентация за историите в бизнеса, маркетинга и техния паралел с нашите лични. Как сме склонни да се идентифицираме с героите и колко помагат те, да се поставим на нечие място. Възникнаха някои въпроси свързани с търговски трикове. Според мен фокуса на презентацията бе друг.
Присъствах на лекция за Docker. Технологията ме интересува. Бе представена в Зала „Музика“ в която стъпвах за първи път. Тя е камерна, също може да се каже и за аудиторията на лекцията. Презентацията свърши някак неочаквано, макар че аз бях от доброволците не проследих времето. Успях след нея да задам въпроси на лектора, който любезно ми отговори.
Мисля че най-много
хора имаше на лекцията за тестове от
гледна точка на сигурност, на Димитър
Шалварджиев. Хакери и потенциални
кракери бяха притихнали в очакване да
чуят кой е поредният инструмент или
метод който да им осигури защита или
достъп. В хода на лекцията се потвърди
становището, че информационната сигурност
е методология на много нива, която
трябва да се подлага периодично на одит.
Не знам дали да приема на сериозно въпроса на един от слушателите, който поиска да разбере за начин да открадне SSH ключ с парола, от отдалечен сървър. Лекторът елегантно излезе от ситуацията, като заяви на питащия, че неговата роля е да пази потребителите от подобни действия, но е възможно питащият да намери информация по въпроса.
Не знам дали да приема на сериозно въпроса на един от слушателите, който поиска да разбере за начин да открадне SSH ключ с парола, от отдалечен сървър. Лекторът елегантно излезе от ситуацията, като заяви на питащия, че неговата роля е да пази потребителите от подобни действия, но е възможно питащият да намери информация по въпроса.
Божидар Бацов
направи фурор с презентацията си.
Къде на шега и къде сериозно, той сподели
за опита си по пътя към върха на кариерата
си. Важни моменти, според лектора са
попадането в добър екип и поставянето
на цел. За пример той даде работата си
в немска фирма, държаща на квалификацията
и осигуряваща възможност за работата по
различни проекти, на своите служители.
Петер Яначек от
Словакия, говори за публичните данни
(или Open Data), както и за методологията за
тяхното цифовизиране и публикуване в
мрежата. Това е наболяла тема, особено
за страни в които е налична корупция на
високи нива. Лекторът сподели че публично
не се допускат данни, които биха застрашили
националната сигурност, както и наранили
някого.
Игровизацията е
термин с който не мога да се примиря.
Съществуват "игрови методи". Томислав
Рашков от "Заедно в час", в ролята на хипстър-лектор ни
представи как използва възможностите
на информационните технологии, в частност
компютърни игри, в образователния
процес. Възникнаха трудни въпроси, като
бележкарството например. Също така бе
споделен опит при работа с малки деца
при езиково обучение.
В дъното на зала България се намираше масата и се проведе Уъркшопа на едни господа, мисля че от Холандия, които определено не искаха да бъдат снимани. Те бяха довели информационната сигурност до едно първично ниво и даваха възможност на всеки да използва шперц и отвори катинарче, или белезници. Не знам дали приемаха заниманията си на сериозно. Все пак не видях никой да отваря каквото и да е било, с техните инструменти :)
И да - трябва да кажа за детския кът. За цветните плаващи из коридорите лодки на „Парашутка“, които не пробвах, но изглеждаха много удобни. За това шарено място, не лишено от блянове - от което започва мечтата и пътят на всеки от нас. Из коридорите бяха насядали хакери, като някои от тях дори се опитваха да посвирват на кавал.
А тези които можеха, го правеха с импровизация и вдъхновение. През паузите в голямата зала един господин свиреше на пиано. Оказа се че точно на втория ден на феста е рожденик. Представяте ли си – на празника той работеше, доброволно бе решил да сподели своя ден с останалите. И точно тази дума бих искал да използвам - „Споделяне“, и тя може да се превърне в основополагаща за идеологията на събитието.
Open Fest за мен се оказа едно неочаквано добро преживяване. Впечатлен съм от стегнатата организация, добрия тон и положителното настроение на доброволците и екипа. Впечатлих се и от променения външен вид (и амплоа) на Стефан Канев, който снимаше с едно Sony с голям Бял обектив. Надявам се да сподели снимки които със сигурност ще бъдат по-хубави от моите :(
На всичко отгоре спечелих и книги от томболата организирана от e-card. Е какво повече мога да искам :) Всъщност като се замисля, липсваше ми щандът на O'Reilly тази година и това че не сколасах да си направя духче със светещи очички, на щанда на Olimex.
В дъното на зала България се намираше масата и се проведе Уъркшопа на едни господа, мисля че от Холандия, които определено не искаха да бъдат снимани. Те бяха довели информационната сигурност до едно първично ниво и даваха възможност на всеки да използва шперц и отвори катинарче, или белезници. Не знам дали приемаха заниманията си на сериозно. Все пак не видях никой да отваря каквото и да е било, с техните инструменти :)
И да - трябва да кажа за детския кът. За цветните плаващи из коридорите лодки на „Парашутка“, които не пробвах, но изглеждаха много удобни. За това шарено място, не лишено от блянове - от което започва мечтата и пътят на всеки от нас. Из коридорите бяха насядали хакери, като някои от тях дори се опитваха да посвирват на кавал.
А тези които можеха, го правеха с импровизация и вдъхновение. През паузите в голямата зала един господин свиреше на пиано. Оказа се че точно на втория ден на феста е рожденик. Представяте ли си – на празника той работеше, доброволно бе решил да сподели своя ден с останалите. И точно тази дума бих искал да използвам - „Споделяне“, и тя може да се превърне в основополагаща за идеологията на събитието.
Open Fest за мен се оказа едно неочаквано добро преживяване. Впечатлен съм от стегнатата организация, добрия тон и положителното настроение на доброволците и екипа. Впечатлих се и от променения външен вид (и амплоа) на Стефан Канев, който снимаше с едно Sony с голям Бял обектив. Надявам се да сподели снимки които със сигурност ще бъдат по-хубави от моите :(
На всичко отгоре спечелих и книги от томболата организирана от e-card. Е какво повече мога да искам :) Всъщност като се замисля, липсваше ми щандът на O'Reilly тази година и това че не сколасах да си направя духче със светещи очички, на щанда на Olimex.
Благодаря сърдечно на Яна и екипа, за
това че ни допуснаха да станем част от
това събитие. Събитие, след което както
каза Мила – „Никога повече няма да
гледам на Зала България по същия начин“.
В сърцето на музиката, туптя идеята и
движението на Киберкултурата.
Георги Атанасов, София
