Танго в зала България...

Тангото е особена музика. Ако бе приета лековерно от Българската публика в залата е поради причина че е била взета за нещо екзотично и повече асоциирана с интимните взаимоотношения, отколкото със сериозна музика.

Всъщност Танго се движи от локала и танца към личната драма и болезнената близост на половете, опъвайки струните в остри акорди подобни на пръскащи се парчета лед върху розови листа.

Защо приятелите от Quarto Quartet избраха да представят Танго? Може би защото е съвременна музика, или просто да дадат възможност на публиката да се докосне до нещо обвито в екзотика? Възможно е да е бил и смел музикален експеримент.

Тангото е експеримент и импровизация само по себе си. Всъщност сред размислите през които мелодията ме водеше, осъзнах че тази музика има много пластове - общодостъпни, твърде лични и интровертни, контрастиращи между половете и размиващи се на акорди сред широките въздишки на бандонеонa.

За мен Танго остава все още далечно, като една метафора за житието - блестящо изпълнена и творчески импровизирана от нашите млади изпълнители и гост - музиканта. Не бях виждал Зала България от години, така ангажирана и потопена във възторг.