Свято - постановка в Централния Куклен Театър, София

Защо точно „Свято“? Нима не са свещени приятелските взаимоотношения, споделянето на вино, интимността с партньора. Дуда Пайва – харесван от актьорите заради своята отвореност и желание да импровизира, въплъщава чрез миниатюрните фигури сложни въпроси. Не дава отговори – персонажите и зрителите ги търсят в своята тленност.

Виж повече за постановката на сайта на Централния Куклен Театър, София

Контрастите са изградени от опошляване на стойности като семейство, връзка, любов. Детеродните функции са иззети от липсата на споделяне, смъртта е възможното поле за трансформация, а бъдещото поколение – по примера на повечето животински видове, заема мястото на старите и болните.

Синьото петно и образ на Пайва са въплътените кътчета у душата на всеки от нас, които ни е страх да назовем – болка, страдание – страх от собствената ни тленност – желание да бъдем истински обичани и разбрани. Майсторки изиграна от нашите блестящи актьори, постановката се характеризира с множество пластове които могат да докоснат в дълбочина всяка душа.

След спектакъла на чаша „Праголино“ и сладки приказки с актьорите разбрах за пъстрия международен екип създал постановката и режисьорското допитване до публиката - след пред премиерите. Попитах дали ролята на Ребека не се понася трудно от актрисата Цветослава Симеонова – и получих утвърдителен отговор. Нейният персонаж извървя пътя от полето на своят вътрешен свят, страхове и терзания до естествената житейска и духовна трансформация.

* * *

С голяма благодарност към Мариета Петрова (Мърфи) за поканата – Фейсбук е голяма работа :) Много топлия колектив и приятели на актьорския състав, с които отпивахме вино за именниците. Обсъдихме защо някои кукли са в Синьо и помечтахме за големия Океан и Слънце опитвайки се с една дама да бъдем лични „осветители“ на компанията. Останах с усещането че Изкуството продължава извън театъра а там може би се и ражда, за да се върне отново в него.

8.11.2012 г.