Разкъсване на връзките с околния свят и тотално обезличаване поглеждайки навътре. Образи които сами за себе си са разглобени фрагменти от вътрешния свят. Свят който се оттегля поради неразбиране, отхвърляне или неудолетвореност.
Идентичността се анихилира в опита да намери себе си без да има огледалото на другия. Всъщност самото отчуждение и дълбоко проникване в абстрактния вътрешен свят, особенно на твореца, е път по счупени стъкла и носи болка или прозрение на финала.
Сред образни символи центърът - субект е изместен от бездушна сянка която го наблюдава и контрастира в света на илюзиите, на надеждите на възриемането на Света. Какво повече може да направи индивидът загубил своята истинска идентичност - да унищожи гротестния двойник или може би да намери диалог с него и път към себе си?
Редица от пъстри, цветни картини и няколко много нежни черно-бели женски портрета. Изложба която трябва да се види поне още веднъж колкото и да изглежда експресивна в началото, в нея има много пластове и най-вече желание за изказ на авторката.
вторник, 27 юли 2010 г.
петък, 23 юли 2010 г.
В търсене на Светлината
философски поглед в/у пътя на фотографа
Светлината рисува реалността в очите ни такава каквато я виждаме. Фотографът има две много важни задачи – да усеща Светлината и да се ползва от нея, максимално в своята работа. Наистина хората работели достатъчно дълго време съв светломер, ще потвърдят, че само поглеждайки небето навън (и през кой сезон сме), могат да определят чувствителност на матрицата/филма и двойката скорост/бленда с точност до 1 стъпка, на око. По този начин можем да заявим че фотографът е воден от Светлината и има връзка с нея.
Светлината във физическия план е електромагнитна вълна, която има дължина и интензитет на трептене. Също така тя може да бъде измерена като цветна температура и по този начин ни ориентира какъв характер ще има дадена снимка. Добрият фотограф се възползва максимално от естествените условия които му дава Светлината за да рисува своите картини с нейна помощ. По този начин направлявайки или изопачавайки цветната температура, можем да подсилим или тушираме даден неин ефект.
Светлината в портретната фотография е отношение и изграждане на образи. Казваме за някои портрет че е мек, друг път когато е сниман с контражурна светлина или на контрастен фон – с остри черти. Светлината ни дава възможност да управляваме полутоновете и високия и ниския ключ в даден фотос. Да експресираме, тушираме или подчертаем даден детайл или изображение. Светлината е длетото на фотографа чрез което той вае образи в своето студио. От работата с нея личи познаването на различните и характери и майсторството в занаята.
Светлината е и обем на телата – тя им придава трето измерение. Чрез нея можем да накараме изображението да “потъне” във фона или да бъде с резки контури и граници. Светлината и препятствията които среща, дават възможност в плоскостта на снимката а все още и на обикновенния екран на компютъра - да имаме илюзия за обем и да възприемаме обемите и фактурите на предметите.
Светлината е качеството на материята която осветява. Начинът и ъгълът по който пада тя, начинът по който се отразява е всъщност изобразяването на характеристиките на материята на снимания предмет. Независимо дали е гума, кожа, пластмаса, пясък на брега или коса, то при различен характер/посока на Светлината ще получим различна представа а защо не и усещане за даден предмет.
Светлината е емоция в кадъра. Всеки кадър който има художествен характер се отличава с обособен светлинен рисунък или конструкция на осветлението. Ако желаем можем да експериментираме и да заснемем портрет или предмет с различно построена светлинна конструкция или през различно време на деня (ноща). По този начин ще добием представа че Светлината е много важна за емоционалното възприемане на зрителя, за даден фотос.
Нека обобщим – Светлината дава възможност да регистрираме образи. Тя отговаря за хроматичните качества на изображението и неговото тонално богатство или излишък. Също така е отговорна за обемите на телата и възприемането на характерните им фактури (структура). И Не на последно място – Светлината от изключително значение за емоционалното послание на кадъра.
Всъщност? Тогава? Светлината е всичко за фотографа! Той трябва да я търси и усеща, да може да я направлява но също така често и да и се доверява. Светлината около нас дава възможност на хората- ценители като фотографите, да запечатват красотата на Света за поколенията, на експериментаторите да създават красиви или сюреалистични изображения и на всички нас - да се радваме на пъстрия колорит на живота във форми, фактури, обеми и пр.
Светлината е един вътрешен път който всеки фотограф извървява съзнателно и към който всеки човек се стреми. В един вътрешен план - заедно със Сянката показва дуализма в Света. Това че в нас самите има полярности и места до които трябва да занесем лично запаления вътрешен светилник на търсещите си души, за да видим какви са формите и обемите. Светлината е част от много религии и традиции като символ на безкрайното поле от живот и потенциал към което се стремим - като Творци или просто хора по пътя на своето усъвършенстване.
* * *
Вдъхновен от Светлината,
с благодарност към всички мой Учители по Фотография и
в памет на РУМ, вечна Светлина на Духа му.
Светлината рисува реалността в очите ни такава каквато я виждаме. Фотографът има две много важни задачи – да усеща Светлината и да се ползва от нея, максимално в своята работа. Наистина хората работели достатъчно дълго време съв светломер, ще потвърдят, че само поглеждайки небето навън (и през кой сезон сме), могат да определят чувствителност на матрицата/филма и двойката скорост/бленда с точност до 1 стъпка, на око. По този начин можем да заявим че фотографът е воден от Светлината и има връзка с нея.
Светлината във физическия план е електромагнитна вълна, която има дължина и интензитет на трептене. Също така тя може да бъде измерена като цветна температура и по този начин ни ориентира какъв характер ще има дадена снимка. Добрият фотограф се възползва максимално от естествените условия които му дава Светлината за да рисува своите картини с нейна помощ. По този начин направлявайки или изопачавайки цветната температура, можем да подсилим или тушираме даден неин ефект.
Светлината в портретната фотография е отношение и изграждане на образи. Казваме за някои портрет че е мек, друг път когато е сниман с контражурна светлина или на контрастен фон – с остри черти. Светлината ни дава възможност да управляваме полутоновете и високия и ниския ключ в даден фотос. Да експресираме, тушираме или подчертаем даден детайл или изображение. Светлината е длетото на фотографа чрез което той вае образи в своето студио. От работата с нея личи познаването на различните и характери и майсторството в занаята.
Светлината е и обем на телата – тя им придава трето измерение. Чрез нея можем да накараме изображението да “потъне” във фона или да бъде с резки контури и граници. Светлината и препятствията които среща, дават възможност в плоскостта на снимката а все още и на обикновенния екран на компютъра - да имаме илюзия за обем и да възприемаме обемите и фактурите на предметите.
Светлината е качеството на материята която осветява. Начинът и ъгълът по който пада тя, начинът по който се отразява е всъщност изобразяването на характеристиките на материята на снимания предмет. Независимо дали е гума, кожа, пластмаса, пясък на брега или коса, то при различен характер/посока на Светлината ще получим различна представа а защо не и усещане за даден предмет.
Светлината е емоция в кадъра. Всеки кадър който има художествен характер се отличава с обособен светлинен рисунък или конструкция на осветлението. Ако желаем можем да експериментираме и да заснемем портрет или предмет с различно построена светлинна конструкция или през различно време на деня (ноща). По този начин ще добием представа че Светлината е много важна за емоционалното възприемане на зрителя, за даден фотос.
Нека обобщим – Светлината дава възможност да регистрираме образи. Тя отговаря за хроматичните качества на изображението и неговото тонално богатство или излишък. Също така е отговорна за обемите на телата и възприемането на характерните им фактури (структура). И Не на последно място – Светлината от изключително значение за емоционалното послание на кадъра.
Всъщност? Тогава? Светлината е всичко за фотографа! Той трябва да я търси и усеща, да може да я направлява но също така често и да и се доверява. Светлината около нас дава възможност на хората- ценители като фотографите, да запечатват красотата на Света за поколенията, на експериментаторите да създават красиви или сюреалистични изображения и на всички нас - да се радваме на пъстрия колорит на живота във форми, фактури, обеми и пр.
Светлината е един вътрешен път който всеки фотограф извървява съзнателно и към който всеки човек се стреми. В един вътрешен план - заедно със Сянката показва дуализма в Света. Това че в нас самите има полярности и места до които трябва да занесем лично запаления вътрешен светилник на търсещите си души, за да видим какви са формите и обемите. Светлината е част от много религии и традиции като символ на безкрайното поле от живот и потенциал към което се стремим - като Творци или просто хора по пътя на своето усъвършенстване.
* * *
Вдъхновен от Светлината,
с благодарност към всички мой Учители по Фотография и
в памет на РУМ, вечна Светлина на Духа му.
сряда, 7 юли 2010 г.
Първа Любов
Първа любов чертае границите на отчуждението вътре в самата личност, породени от условията на средата. Тя третира травмата - като затваряне в черупка и фокус, който убягва - разпръснат по периферията на самоосъзнаването. Пиесата разглежда възприемането на Света, като възможност за оттегляне на фокуса и достигане до философски прозрения в един чисто екзистенциален план.
Постановката е камерно издържана, а тандемът актьори влага душа в трудния на места за изговаряне (камо ли интерпретация) текст на Бекет. Творбата е за ценители чиито поглед е насочен към вътрешните пластове на душата и не се страхуват да погледнат в тъмните дълбини на самотата и отчуждението, на болката. Места в които могат да открият себе си...
Стилистиката на сцената е противоположна на сложността на текста, на комплексността на индивида - на вътрешния смут. Пейката или пристана за душата, е ползвана като житейска метафора, в която след като сме загубили нещо важно - можем да се вкопчим и да не пускаме, чак до смъртта.
Снимките са свалени от сайта на Центъра за култура и дебати - "Червената Къща".
Постановката е камерно издържана, а тандемът актьори влага душа в трудния на места за изговаряне (камо ли интерпретация) текст на Бекет. Творбата е за ценители чиито поглед е насочен към вътрешните пластове на душата и не се страхуват да погледнат в тъмните дълбини на самотата и отчуждението, на болката. Места в които могат да открият себе си...
Стилистиката на сцената е противоположна на сложността на текста, на комплексността на индивида - на вътрешния смут. Пейката или пристана за душата, е ползвана като житейска метафора, в която след като сме загубили нещо важно - можем да се вкопчим и да не пускаме, чак до смъртта.
Снимките са свалени от сайта на Центъра за култура и дебати - "Червената Къща".
понеделник, 5 юли 2010 г.
Sunny
Картините на Светлана Генчева - Sunny са като отвлечени
късчета десерт от земята на детството.
Сред приглушен колорит и изнесени сякаш извън времето -
художничката претворява сюреалистични светове
достъпни само на малките хора и тези с чудно въображение.
"Разказвачът на истории" е един отглас от личната душа на всеки
който изпитва копнеж по страните на приказките, към безгрижното минало
и просто миналото, в което парче по парче преоткриваме себе си и многото
потенциал чрез който да творим.
късчета десерт от земята на детството.
Сред приглушен колорит и изнесени сякаш извън времето -
художничката претворява сюреалистични светове
достъпни само на малките хора и тези с чудно въображение.
"Разказвачът на истории" е един отглас от личната душа на всеки
който изпитва копнеж по страните на приказките, към безгрижното минало
и просто миналото, в което парче по парче преоткриваме себе си и многото
потенциал чрез който да творим.
 |
| Sunny |
Абонамент за:
Публикации (Atom)