Разкъсване на връзките с околния свят и тотално обезличаване поглеждайки навътре. Образи които сами за себе си са разглобени фрагменти от вътрешния свят. Свят който се оттегля поради неразбиране, отхвърляне или неудолетвореност.
Идентичността се анихилира в опита да намери себе си без да има огледалото на другия. Всъщност самото отчуждение и дълбоко проникване в абстрактния вътрешен свят, особенно на твореца, е път по счупени стъкла и носи болка или прозрение на финала.
Сред образни символи центърът - субект е изместен от бездушна сянка която го наблюдава и контрастира в света на илюзиите, на надеждите на възриемането на Света. Какво повече може да направи индивидът загубил своята истинска идентичност - да унищожи гротестния двойник или може би да намери диалог с него и път към себе си?
Редица от пъстри, цветни картини и няколко много нежни черно-бели женски портрета. Изложба която трябва да се види поне още веднъж колкото и да изглежда експресивна в началото, в нея има много пластове и най-вече желание за изказ на авторката.
Няма коментари:
Публикуване на коментар