Първа любов чертае границите на отчуждението вътре в самата личност, породени от условията на средата. Тя третира травмата - като затваряне в черупка и фокус, който убягва - разпръснат по периферията на самоосъзнаването. Пиесата разглежда възприемането на Света, като възможност за оттегляне на фокуса и достигане до философски прозрения в един чисто екзистенциален план.
Постановката е камерно издържана, а тандемът актьори влага душа в трудния на места за изговаряне (камо ли интерпретация) текст на Бекет. Творбата е за ценители чиито поглед е насочен към вътрешните пластове на душата и не се страхуват да погледнат в тъмните дълбини на самотата и отчуждението, на болката. Места в които могат да открият себе си...
Стилистиката на сцената е противоположна на сложността на текста, на комплексността на индивида - на вътрешния смут. Пейката или пристана за душата, е ползвана като житейска метафора, в която след като сме загубили нещо важно - можем да се вкопчим и да не пускаме, чак до смъртта.
Снимките са свалени от сайта на Центъра за култура и дебати - "Червената Къща".
Няма коментари:
Публикуване на коментар