В клуб Да Да, намиращ се на ул. Бенковски в столицата, бяха прожектирани късометражни Английски филми. Емоционалният заряд бе сгъстен в рамките на 10-20 минутни преживявания, носещи характерния почерк на английския хумор, натураилистично отношение към средата и провокация на зрителя.
Английското късометражно кино не се различава от ежедневието, само че пречупва бита през острата леща на режисьорското решение. Обективът прониква в пластовете реалност до които всеки се докосва. Зрителят се сблъсква със страхове, копнежи, лични перверзии, идеал, меланхолия.
Емоционалните късчета сглобяват пъзела на съвременния Англичанин - този от предградията, потопен в трескавото ежедневие на деня, но също и човека живеещ в сърцевината на града, изграден от емоции - жив и търсещ начини да се справя със събитията и превратностите на живота, такива каквито са...
сряда, 29 септември 2010 г.
четвъртък, 16 септември 2010 г.
Хамлет
Не ми се беше случвало отдавна, да чакам за да вляза на представление. В случая с тази постановка обаче, чакането от 15-20 мин след обявеното за начало време си заслужаваше. Театърът траеше над 2 часа и без антракт си беше преживяване, както за актьорите така и за публиката.
Всеки който се е докоснал до гения на Шекспир, знае че творбите му разглеждат теми отвъд плоскостта на ежедневието. По тази причина винаги ще бъдат актуални и дават поле за творчески интерпретации, запазващи солидната основа на произведението.
За конкретната постановка, решението с кръгла сцена, окачено махало на тавана и излизането извън рамките на ателието по склуптура (сцената), носеха както символично така и пространствено-формено послание. А именно че формата е условен символ и начин на преживяване, ала човешката душа страда и копнее по вътрешни структори от които изглежда обуславяна до живот, а дори и след него... Терзанията на младия Хамлет и персонажите завлядяха публиката и мен самия, като нося спомена от майстроски въплътената пиеса вече няколко дни.
Реверанс към блестящите актьори, режисьорката и сценографа.
Забележка към грижещите се за сградата в която се изучава склуптура в НХА - ателието (40) се намира в окаяно състояние, за тоалетните да не говорим - под всякаква критика за учебно заведение от такъв калибър. А иначе сградата е хубава и ще бъде добре ако може да се поддържа и реставрира, но дочух че щели да я събарят.
Дано не падне върху учащите преждевременно.
Всеки който се е докоснал до гения на Шекспир, знае че творбите му разглеждат теми отвъд плоскостта на ежедневието. По тази причина винаги ще бъдат актуални и дават поле за творчески интерпретации, запазващи солидната основа на произведението.
За конкретната постановка, решението с кръгла сцена, окачено махало на тавана и излизането извън рамките на ателието по склуптура (сцената), носеха както символично така и пространствено-формено послание. А именно че формата е условен символ и начин на преживяване, ала човешката душа страда и копнее по вътрешни структори от които изглежда обуславяна до живот, а дори и след него... Терзанията на младия Хамлет и персонажите завлядяха публиката и мен самия, като нося спомена от майстроски въплътената пиеса вече няколко дни.
Реверанс към блестящите актьори, режисьорката и сценографа.
Забележка към грижещите се за сградата в която се изучава склуптура в НХА - ателието (40) се намира в окаяно състояние, за тоалетните да не говорим - под всякаква критика за учебно заведение от такъв калибър. А иначе сградата е хубава и ще бъде добре ако може да се поддържа и реставрира, но дочух че щели да я събарят.
Дано не падне върху учащите преждевременно.
неделя, 12 септември 2010 г.
Пътят към Земен
След прочитане на книгата "Знакът на Българина" от Димитър Недков
http://www.helikon.bg/books/118/152515_znakat-na-balgarina.html у мен възникна желание да видя манастира в Земен с упоменатата църква с особенна архитектура и значение, която се сравнява с параклиса в Рослин (Шотландия).
По една или друга причина очакванията ми се и не се оправдаха.
Пътят към Земен е път към спокойствие и утопия в личния храм на човека. Независимо дали го наричаме Тамплиерски, Христиански или храм за съзерцание - пътят към Земен е личното откровение в самите нас - където вътрешната ни природа разцъфва в пълнота.
Димитър Недков влага повече индивидуалност и характер в своите персонажи отколкото нашумелият писател на конспиративни теми - Дан Браун. Заплаха е не ключът към Истината който всички търсим изконно в душите си, а невъзможността да се докоснем до фрагменти, които са основоположни и наслагващи се в хронологията на времето.
Посещението на манастира в Земен е едно положително преживяване за душата...
http://www.helikon.bg/books/118/152515_znakat-na-balgarina.html у мен възникна желание да видя манастира в Земен с упоменатата църква с особенна архитектура и значение, която се сравнява с параклиса в Рослин (Шотландия).
По една или друга причина очакванията ми се и не се оправдаха.
Пътят към Земен е път към спокойствие и утопия в личния храм на човека. Независимо дали го наричаме Тамплиерски, Христиански или храм за съзерцание - пътят към Земен е личното откровение в самите нас - където вътрешната ни природа разцъфва в пълнота.
Димитър Недков влага повече индивидуалност и характер в своите персонажи отколкото нашумелият писател на конспиративни теми - Дан Браун. Заплаха е не ключът към Истината който всички търсим изконно в душите си, а невъзможността да се докоснем до фрагменти, които са основоположни и наслагващи се в хронологията на времето.
Посещението на манастира в Земен е едно положително преживяване за душата...
Абонамент за:
Публикации (Atom)