Не ми се беше случвало отдавна, да чакам за да вляза на представление. В случая с тази постановка обаче, чакането от 15-20 мин след обявеното за начало време си заслужаваше. Театърът траеше над 2 часа и без антракт си беше преживяване, както за актьорите така и за публиката.
Всеки който се е докоснал до гения на Шекспир, знае че творбите му разглеждат теми отвъд плоскостта на ежедневието. По тази причина винаги ще бъдат актуални и дават поле за творчески интерпретации, запазващи солидната основа на произведението.
За конкретната постановка, решението с кръгла сцена, окачено махало на тавана и излизането извън рамките на ателието по склуптура (сцената), носеха както символично така и пространствено-формено послание. А именно че формата е условен символ и начин на преживяване, ала човешката душа страда и копнее по вътрешни структори от които изглежда обуславяна до живот, а дори и след него... Терзанията на младия Хамлет и персонажите завлядяха публиката и мен самия, като нося спомена от майстроски въплътената пиеса вече няколко дни.
Реверанс към блестящите актьори, режисьорката и сценографа.
Забележка към грижещите се за сградата в която се изучава склуптура в НХА - ателието (40) се намира в окаяно състояние, за тоалетните да не говорим - под всякаква критика за учебно заведение от такъв калибър. А иначе сградата е хубава и ще бъде добре ако може да се поддържа и реставрира, но дочух че щели да я събарят.
Дано не падне върху учащите преждевременно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар