След прочитане на книгата "Знакът на Българина" от Димитър Недков
http://www.helikon.bg/books/118/152515_znakat-na-balgarina.html у мен възникна желание да видя манастира в Земен с упоменатата църква с особенна архитектура и значение, която се сравнява с параклиса в Рослин (Шотландия).
По една или друга причина очакванията ми се и не се оправдаха.
Пътят към Земен е път към спокойствие и утопия в личния храм на човека. Независимо дали го наричаме Тамплиерски, Христиански или храм за съзерцание - пътят към Земен е личното откровение в самите нас - където вътрешната ни природа разцъфва в пълнота.
Димитър Недков влага повече индивидуалност и характер в своите персонажи отколкото нашумелият писател на конспиративни теми - Дан Браун. Заплаха е не ключът към Истината който всички търсим изконно в душите си, а невъзможността да се докоснем до фрагменти, които са основоположни и наслагващи се в хронологията на времето.
Посещението на манастира в Земен е едно положително преживяване за душата...
Няма коментари:
Публикуване на коментар