Да подаряваш от сърце...

Ръчно изработените подаръци са една привилегия - както за подаряващия, така и за получаващия подаръка. Изработени с много любов и творчески порив - те нямат аналог сред комерсиалните продукти. Всеки един подарък направен на ръка е уникален, със собствените си чар и несъвършенства понякога - също както всичко живо в природата.

Магазин Джуа приема предизвикателството да предложи на своите клиенти - както подбрани дрехи, така и уникални подаръци - играчки, произведения на изкуството, керамика, ръчно рисувани шалове, чадъри и сувенири. Авторите дръзват да разчупят стереотипа на купувача и провокират - да подари нещо уникално и правено със сърце.

Екипът на Джуа е един от малкото даващ пространство на наши самобитни творци, да изложат своите търсения в областта на приложните изкуства. И къде другаде бихте могли да си поръчате бебешко сакче или шита персонална подвързия за любимата си книга? Ръчно изработените сувенири и подаръци - нерядко сътворени с подръчни и дори материали пригодени за рециклиране, са хоризонт встрани от шир-потребата и показват лично отношение.

Не на последно място - Джуа се опитва, в центъра на София да създаде среда, в която творци и ценители, да се срещнат и обменят идеи, да се докоснат до вътрешните си светове чрез изразните средства на изкуството и прехвърлят мост през който да преминат заедно. Очаква се и организиране на творчески Уъркшопи.

* * *

Повече за подаръците, дрехите и уникалните сувенири които можете да закупите от магазин Джуа можете да научите от Фейсбук страницата или запълващия се постепенно с продукти - Интернет сайт - електронен магазин.

Ръчно изработени подаръци

Дванайсете пространства на Абсолют

 

Останах изненадан от проектите които видях на партито организирано от Абсолют. Конкурсът „Absolut Blank” поставя предизвикателство пред творци - да запълнят пространство с очертанията на прословутата бутилка. Някои решения наистина бяха много свежи и авангардни.

Например визуалната инсталация свързана с Microsoft Kinnect която радваше възрастни и деца. Самата изградена посредством фреймуърк с отворен код, представляваше проектирана среда, а потребителят можеше лесно да се „впише“ в нея и изживее като анимиран герой в очертанията на Абсолют. Всякакви препратки с алкохола бяха далечни, илюстрациите – много свежи и закачливи. Проектът се нарича Absolut Phormatic, разработван на C++, платформа Макинтош.

Гвоздей в пространствено и изразно отношение, бе скулптурата на визуалният Артист – Вито Валентинов „Absolut Vito Vallentinov”. Последната представляваше футуристичен телепорт, композиран в дванадесет странна фигура -  модел на човек или робот синтезиран от 10.000 – забележете бройката :) кафяви сламки. Последните се осведомих били рязани на ръка и наистина с удивителна точност стояха на място.

За изработка на скулптурата е послужил и 3D модел, с чиято помощ и на база авторските решения и проект на артиста, е сглобен този пространствен модел. Вито сподели че е излязъл извън предоставената от организаторите рамка за работа в две измерения – още повече че той се изразява и пространствено - чрез инсталации.

В този ред на мисли е добре да се спра и на авангардния модел който би трябвало да се вписва в очертанията на бутилката – Абсолютната „Стоножка“ - вечерна футуристична рокля, решена в черен цвят представена на живо от модел.

* * *  
Организаторите почерпиха по коктейл и макар че става дума за алкохол, творците смело подхождат към решения които от духа на бутилката раждат забавни игри, предизвикателства и измерения за размисъл и съзерцание – с или без напитка...

Парти на водка Абсолют

Свято - постановка в Централния Куклен Театър, София

Защо точно „Свято“? Нима не са свещени приятелските взаимоотношения, споделянето на вино, интимността с партньора. Дуда Пайва – харесван от актьорите заради своята отвореност и желание да импровизира, въплъщава чрез миниатюрните фигури сложни въпроси. Не дава отговори – персонажите и зрителите ги търсят в своята тленност.

Виж повече за постановката на сайта на Централния Куклен Театър, София

Контрастите са изградени от опошляване на стойности като семейство, връзка, любов. Детеродните функции са иззети от липсата на споделяне, смъртта е възможното поле за трансформация, а бъдещото поколение – по примера на повечето животински видове, заема мястото на старите и болните.

Синьото петно и образ на Пайва са въплътените кътчета у душата на всеки от нас, които ни е страх да назовем – болка, страдание – страх от собствената ни тленност – желание да бъдем истински обичани и разбрани. Майсторки изиграна от нашите блестящи актьори, постановката се характеризира с множество пластове които могат да докоснат в дълбочина всяка душа.

След спектакъла на чаша „Праголино“ и сладки приказки с актьорите разбрах за пъстрия международен екип създал постановката и режисьорското допитване до публиката - след пред премиерите. Попитах дали ролята на Ребека не се понася трудно от актрисата Цветослава Симеонова – и получих утвърдителен отговор. Нейният персонаж извървя пътя от полето на своят вътрешен свят, страхове и терзания до естествената житейска и духовна трансформация.

* * *

С голяма благодарност към Мариета Петрова (Мърфи) за поканата – Фейсбук е голяма работа :) Много топлия колектив и приятели на актьорския състав, с които отпивахме вино за именниците. Обсъдихме защо някои кукли са в Синьо и помечтахме за големия Океан и Слънце опитвайки се с една дама да бъдем лични „осветители“ на компанията. Останах с усещането че Изкуството продължава извън театъра а там може би се и ражда, за да се върне отново в него.

8.11.2012 г.

БИО Арт кафене в книжарница Грийнуич

Отново разглеждам снимките от най-шикозното кафе което посетих напоследък.

Могат ли дизайнът и аранжировката да бъдат арт, да влияят и да вдъхновяват към преживяване посетителя? Разбира се че могат :)

Толкова време не посетих BIO Cafetto въпреки че знаех за него и когато най-сетне го направих - разбрах че съм пропуснал! Бях очарован от естетиката, размаха и вдъхновението с което е направен интериорът. Силно казано интериор - защото кафето е част от книжарница Грийнуич намираща се на кръстовичещо на ул. Солунска и нул. Витоша. Въпреки това използваните ретро предмети се вписват в очарователния свят на книгите, вместо да контрастират.

Атмосферата е приятна за читатели, уникална за ценители, а богатата палитра БИО продукти - фрешове, чайове и неща за хапване, както и ръчно направени шоколади ще ви потопят в момент от забравеното детство.

БИО Cafetto е заведение изградено с много чар, една по детски реалност сред погледа към други светове - където можеш да помечтаеш - сред спомените на плочите и застиналите в полет книжни птици.

* * *

Нека да има повече такива места в София - съчетващи изкуство, култура и хубава чаша кафе...

Страница на BIO Cafetto във Фейсбук
https://www.facebook.com/pages/Bio-Cafetto/158863407545897

Прозорец към природата

Да правиш бизнес с уникален продукт не е лесна работа. Мога да сравня работата на приятелите от freen с новаторските идеи на лидера в творческите решения в ИТ - Apple.

Връщането към Природата е неминуема стъпка за бъдещото човечество, което трябва да намери органичната си връзка с Нея, Космоса - цялото битие. Freen правят стъпка натам, може би навътре. Отварят един прозорец на качество, естетика. но най-вече на аромати - създадени с Любов. Ароматите са причина да обичаме, да се вдъхновяваме, да мечтаем...

За първи път се пръснах с БИО парфюм и знаете ли - при възможност ще си купя такъв. Ароматите изцеляват и носят послание, което хората от freen се опитват да предадат, на цената на много труд, новаторство и една основа, която не подвежда - самата Природа.



На откриването на магазина на ул. Преспа 7 в София, бяха колеги работещи в областта на дизайна, изкуството, артисти и други - привърженици на идеята за качество, за нещо различно - от калибъра и с размаха на покойния Стив Джобс.

Freen може би ще се окаже "Зелената Ябълка" на българската БИО продукция, времето ще покаже...

В магазин freen ще можете да получите компетентна консултация по отношение на предлаганите БИО продукти. Последните можете да разгледате и на сайта  -
http://www.freen.bg

Танго в зала България...

Тангото е особена музика. Ако бе приета лековерно от Българската публика в залата е поради причина че е била взета за нещо екзотично и повече асоциирана с интимните взаимоотношения, отколкото със сериозна музика.

Всъщност Танго се движи от локала и танца към личната драма и болезнената близост на половете, опъвайки струните в остри акорди подобни на пръскащи се парчета лед върху розови листа.

Защо приятелите от Quarto Quartet избраха да представят Танго? Може би защото е съвременна музика, или просто да дадат възможност на публиката да се докосне до нещо обвито в екзотика? Възможно е да е бил и смел музикален експеримент.

Тангото е експеримент и импровизация само по себе си. Всъщност сред размислите през които мелодията ме водеше, осъзнах че тази музика има много пластове - общодостъпни, твърде лични и интровертни, контрастиращи между половете и размиващи се на акорди сред широките въздишки на бандонеонa.

За мен Танго остава все още далечно, като една метафора за житието - блестящо изпълнена и творчески импровизирана от нашите млади изпълнители и гост - музиканта. Не бях виждал Зала България от години, така ангажирана и потопена във възторг.