На нея с обич!

Спектакъл посветен на Емил Димитров
Импресия

Удивих се на въплъщението на Даниел Цочев, в ролята на големия български музикант. Не отричам - в дадени моменти си мислех, че гласът на Емил Димитров звучи на запис. В миналото мисля, това е било обичайна практика. Организаторите потвърдиха обаче, че актьорът е пеел на живо. Впечатляващо!

Всъщност изборът на място за спектакъла, може би ме подтискаше малко. НДК носи своята история и за мен е свързана с пленуми и събития, не винаги свързани с култура и изкуство. Охраната подхождаше повече на концерт на гангстерски рапър от САЩ, а не на лиричния Емил Димитров. Залата беше изпълнена на около 70% според мен, като след зрителите имаше хора от различни социални кръгове.

И все пак, успяха да ни потопят в миналото и магическата атмосфера на изкуството. Въпреки някои допуснати грешки в репликите (все пак бе премиера)! Въпреки странното решение на мизансцена и подчертаните мебели от Икеа. Въпреки постните откъм художествено решение и актьорски състав, прожектирани филми във фона. Всичко това говореше за едно - музиката на Емил Димитров е обичана и продължава да докосва!

Поздравявам Даниел Цочев за това въплъщение което вярвам неслучайно е избрал. Мисля че прави силна роля, която му е по сърце. Все пак чрез неговата игра и умения, чрез песните които оживи за нас успяхме да се докоснем отново до човека Емил Димитров. По този начин и аз успях да му кажа „Здравей и Сбогом Емил“.

Младите, сред които мисля съм и аз, успяха да се докоснат до част от богатия му репертоар и разгърнат книгата, на неговия живот. Разбира се от ъгъл, който ни бе показан. Ние никога няма да разберем напълно, терзанията в ума и сърцето на друг човек. Даниел Цочев обаче, се опита да съпреживее последните и ни ги показа, по един красив и помнещ се начин. Наличието на симфоничен оркестър оживи музиката, направи я по-мащабна и силна. Въпреки че гласът на певеца и инструментите се конкурираха на моменти.

Спектакълът е подходящ за всички, които не са запознати с живота и творчеството на Емил. От моето детство, споменът за музиканта, е за млад мъж с черна коса, който носеше обикновено бижута. Това не беше обичайно за мъжете в България, по онова време. Когато бях малък, Емил Димитров вече беше почти забравен и други певци бяха актуални.

За тези които помнят Емил, били са негови конкуренти или приятели спектакълът може и да е донесъл различно усещане. Михаил Белчев си тръгна, малко след средата на спектакъла.

Много е трудно да бъде разбран един гении. Още повече в контекста на минало, за което знаем малко, известно е още по-малко и скрито и забравено по една или друга причина - много. Ала геният, търсейки свобода, намира начин да остави своята следа. Следа, която носи културен и исторически заряд и бележи една епоха.

Благодаря сърдечно на Нели Бенова и на Мила, за предоставената покана. Както споделих след спектакъла, потърсих песните на Емил Димитров в iTunes. Зарадвах се че ги намерих там. Въпреки слабото графично оформление на албумите, гласът на Емил успява да да се извиси като вопъл от миналото, за свобода и красота.