Разказ за Загреб

Идеята за пътуване в Загреб, дойде съвсем спонтанно. Мислехме за друга дестинация, но разходите там определено щяха да бъдат много по-големи. Освен това имаме познати в града, които ни осигуриха спокоен и хубав дом, за пребиваване.

Все още не мога да се отърся от спомена за Загреб. Вероятно и не искам. Прегледах снимките които сме правили. Повечето от тях ми припомнят за зеленината на града, красивата архитектура и хора. Загребчаните за високи и снажни. Усмихнати и избягващи играта на вълчи поглед по улиците. Те са отзивчиви и готови да помогнат. Излъчването им, както и мекотата на Славянския език, подчертават положителното впечатление.

Загребчанките са красиви жени, облечени в повечето случай с рокля. Красотата им е естествена. Жените на петдесет-шесдесет и повече години, изглеждат много запазени. Те ходят с осанка на достойнство, винаги добре облечени. Мисля че красотата у загребчани иде главно от естественото им държание и отношение към спорта.

Привечер през работната седмица, можете да видите множество хора, които тичат, карат ролери или колелета, по продължение на голямото езеро Ярун, или река Сава. Ярун е впечатляващ и предразполага, както за водни спортове (плуването е на собствена отговорност), така и към плаж и почивка.

Река Сава се намира в северния край на града. Намира се непосредствено до езерото, отделена от шосе и поле. Самата река изглежда плитка и изпълнена с чакъл. Преживяване е да прекосите полето и намерите скрита пътечка за да слезете до нея и ù се полюбувате. От другата страна, Загреб е прегърнат от планината Медведница (Мечка). За съжаление не успяхме да се качим на нея и разгледаме. Принципно от площад Zrinjevac, всеки ден през туристическия сезон след 10.00, тръгва безплатен автобус до планината.

Транспортът в центъра на града е главно чрез трамвай. Последните покриват комплексна мрежа, чиито централен възел е площад Йелачич. След това трамваите поемат в една от четирите посоки, като в повечето случай стигат до крайни депа откъдето поемат автобуси към околни градове (Самобор например).

 

Транспортът е сравнително евтин. Можете да закупите карта за 30 мин., която струва 4 куни (малко над 1 лв). С нея можете да се движите с превозно средство за съответното време. Картата се купува от ватмана, или разпространените будки Tisak. Препоръчително е да бъдете изрядни при пътуването. Маркирането на билета се извършва на първата или последната врата. Имайте предвид това, когато се качвате в превозното средство.

Впечатление прави това, че обществения както и туристически транспорт в центъра на града, е задвижван главно от електричество или природен газ. На площад Св. Марко, можете да видите паркирани симпатични реплики на ретро-автомобили, които предлагат туристически разходки.

Загреб е прекрасно място за обичащите книги. Можете да намерите прилични четива на смешно ниски цени 5-10 Куни (1-3 лв). Една добра антикварна книжарница се намира на улица Opatovina, над пазара Dolac. Друга, която беше в близост до нашето жилище – на ул. Tratinska – Trešnja. Можете да намерите чуждестранна литература, както и издания на Хърватски.

Загреб е зелен град. Има прекрасни паркове, образуващи „Зелената подкова“ в центъра на града. Там можете да видите множество хора, които лежат на тревата и си почиват. Над стария град се намира паркът Ribnjak. Ако имате интерес и не ви е страх от духове, то можете да посетите и гробищния парк Mirogoj. Споменът ми от него е за множеството огромни паметни плочи и най-вече тези от черен камък, без никакви надписи.

Паркът Максимир се намира в западната част на града. В него можете да намерите красиви павилиони и други забележителности. Да видите и кучета, къпещи се в изкуствените му езера. Там се намира и градската зоологическа градина. Можете да срещнете хора, яздещи коне. Вероятно в парка се намира конна база. Максимир се обикаля бързо. Прорязан е от закътани пътечки по които се разхождат и тичат хора. Пригответе си нещо с което да почерпите костенурките, които със сигурност ще дойдат при вас, виждайки ви на кея.

Местното – хърватска бира (или pivo) е пивко, като се предлага както наливно (toceno), така и в бутилки. Препоръчваме ви да опитате Златната мечка от бутилираните бири или не-филтрираното Ожуйско. Златната мечка можете да намерите в парка Максимир, в красивия павилион Vidikovac. Нефилтрираното ожуйско, можете да съчетаете с прекрасна гледка от площада на Ljetno Kino Gradec.

Загреб е осеян както с музей, така и с красиви сгради и скулптури. Искрено препоръчваме да посетите ателието на Meštrović. Негови торби красят фризовете на сгради, както и са поставени на ключови места в града. Изборът за посещаване на музей е труден. Свързан е със средства и времето, нужно за разглеждане на изложбата.

Ние успяхме да посетим техническия музей Никола Тесла. Той се намираше в близост до нашето жилище, на улица Tratinska. Техническият музей притежава голяма сбирка експонати. Също така и зала, в която можете да видите презентация, както и някои от изобретенията на именития хърватски учен - Тесла. В града има негова скулптура и мемориална плоча.

Другият музей който посетихме бе етнографският. Цената за вход в него е изключително изгодна. Тук за първи път видяхме изложба, посветена на правата на животните. Имаше и съпътствуваща фотографска експозиция, под мотото за приютяване на домашни любимци. Отбелязваме че в Загреб няма да видите бездомни кучета или котки. Единствено гълъбите се разхождат безстопанствено, хранени от минувачи.

Музеят за съвременно изкуство е изнесен извън центъра на града, в единствената по-грозна музейна сграда, която успяхме да видим. Той приютява прекрасна колекция с творби на хърватски художници от началото на века. В него също така можете да видите компютърни графики от 70-те години, както и интересни обекти и скулптури.

В града няма видите просяци или бездомници. Лично дадохме малко дребни пари на жена, която пееше и свиреше на площад Dolac. От време на време виждахме как хора събират бутилки от кошчетата за боклук. Това ме караше да се замисля, за наличието на бедност. Самият боклук в повечето случай се изхвърля неразделно. Има определени пластмасови кошчета като разделянето е за хартия и общо.

В стария град са концентрирани красиви църкви и религиозни реликви. Една от тях е каменната врата (Das Steine Tor). При нея можехме да видим как хората се молят. Стената около каменната врата е облицована с плочи на благодарност. Църквата св. Марко е изключително красива отвън и покрита с огромни стенописи. По свой начин се явява център на стария град, около който са организирани административните сгради. В Загреб има и две по-големи статуи на Св. Георги (Juraj).

Под площада Св. Марко се намира пътеката на Щтросмайер. Тук можете да седнете на пейка и се заслушате в ритъма на града. Също така прегърнете статуята на поета и писател Антун Густав Матош и се замислите над неговия съвет. Хърватският език съдържа доста думи, които са сходни или еднакво изписани на Български. Също така и други, имащи съвсем различно значение.

Ако решите да посетите Загреб, то е повече от препоръчително да си закупите пътеводител. Ние взехме този на Нейшънъл Джиографик. Той ни свърши чудесна работа, като ни насоки както към местните забележителности, така и ни даде информация за историята на града и съвременна Хърватска. Можете да го закупите от книжарници Хеликон.

Страхът който имах докато бяхме в града, беше да не ме помислят за сърбин. Все пак Хърватска е била във война за независимост със Сърбия, която е приключила преди малко повече от двадесет години. Малко време, за да бъдат заличени раните. Такива можеше да се видят, в малкия но прекрасен Самобор, в чиито центът има монумент за загиналите.

Няма да сгрешите ако решите да посетите Самобор. Можете да стигнете до него, вземайки рейс от автогара Любляница. Цената на билета (в една посока) е тридесет Kуни. В Самобор можете да хапнете чудната Krem Schnitte, на съвсем достъпна цена. В края на градчето има туристическа пътека и останки от стара крепост.

Загреб за мен остави един прекрасен спомен и желание да се върна. Усещането ми за мястото е за спокойствие. За живот, който тече естествено и насочено, подобно на населението. За възпитани и културни жители и продавачи. За нежното „Може“, което приемаме за „добре“, „става“. Градът показва висока култура и желанието за градеж на една нация, която близо хиляда години е била под нечие чуждо влияние. Всичко това може единствено да допринесе за моето възхищение и обич. Обич, топла и сходна на тази с която възрастна жена виждайки ни, ни каза че и е драго, че живеем при тях.

С радост мога да препоръчам да посетите този град (и Хърватска). Да му отделите поне седмица и се потопите в живота на местните. Да усетите, какво е да сме част от голямото славянско семейство. Да направим сравнение за жизнения си стандарт и отношението между хората, в нашата страна. Мисля че можем да научим много от хърватите, започвайки от това да бъдем по-любезни един към друг.

С благодарност към Lana и Vedran