събота, 21 май 2011 г.

Хиндемит или за това как не се прави кино...

Хиндемит е филм който не се гледа. Натоварва с плоската си фабула,
бруталния си език, клишета. Опитва се да прилича на пародия, ала е пародия
на самото кино. Киното е изящно изкуство, език който повдига и забавлява - една реалност, която сценаристи и режисьори - дори актьори, искат да изживеят, паралелно на нашата.

За съжаление нито блестящият актьорски състав, нито доброто заснемане и ефекти могат да направят много, когато самите основи са слаби. Филмите резонират у нас с желание да намерим късче Истина за самите себе си, да получим прозрение и станем съпричастни към чувствата на някоя друга душа. Един универсален език достъпен за всеки.

Не можах да издържа повече от половината филм. За сравнение - Източни пиеси е един блестящ опит за вникване душата на персонажа, на едно дори "натуралистично" ниво. Маймуни през зимата и Светът е голям и спасение дебне от всякъде засягат социални теми, разказват истории в няколко сюжетни линии. Хиндемит подобно на Шивачки изглежда в моите очи - като филм с неоправдано голям бюджет и актьорски състав - способен на много по-добра реализация, при смислен сценарии и режисьорско решение...