неделя, 28 ноември 2010 г.

Исус Христос - Суперзвезда

Пиесата на Уебър ни превежда през вътрешния мир на всеки човек в който обитава желанието за разбиране смисъла на живота, смъртта, общуването с другия и Бога, там са и силите които нерядко разпъват човешката душа на кръст.

Сред пластовете нежна музика се лее диалог течащ в мислите на всеки човек - независимо дали го осъзнава. Пиесата е динамична, изпъстрена с лирика, кудош и символизъм - близки и разпознаваеми за душата.

Във време в което всеки човек е изправен в градината на своя самотен остров и очаква по висш смисъл и промяна - Исус Христос Суперзвезда дава нови насоки за преосмисляне на притча, която винаги ще бъде актуална за човечеството...








http://www.ticketsbg.com/event.php?id=464

Блестяща игра на актьорите от Музикалния театър и най-дългите овации на които съм присъствал...

сряда, 29 септември 2010 г.

Емоционални късчета (emotional bits)

В клуб Да Да, намиращ се на ул. Бенковски в столицата, бяха прожектирани късометражни Английски филми. Емоционалният заряд бе сгъстен в рамките на 10-20 минутни преживявания, носещи характерния почерк на английския хумор, натураилистично отношение към средата и провокация на зрителя.

Английското късометражно кино не се различава от ежедневието, само че пречупва бита през острата леща на режисьорското решение. Обективът прониква в пластовете реалност до които всеки се докосва. Зрителят се сблъсква със страхове, копнежи, лични перверзии, идеал, меланхолия.

Емоционалните късчета сглобяват пъзела на съвременния Англичанин - този от предградията, потопен в трескавото ежедневие на деня, но също и човека живеещ в сърцевината на града, изграден от емоции - жив и търсещ начини да се справя със събитията и превратностите на живота, такива каквито са...

четвъртък, 16 септември 2010 г.

Хамлет

Не ми се беше случвало отдавна, да чакам за да вляза на представление. В случая с тази постановка обаче, чакането от 15-20 мин след обявеното за начало време си заслужаваше. Театърът траеше над 2 часа и без антракт си беше преживяване, както за актьорите така и за публиката.

Всеки който се е докоснал до гения на Шекспир, знае че творбите му разглеждат теми отвъд плоскостта на ежедневието. По тази причина винаги ще бъдат актуални и дават поле за творчески интерпретации, запазващи солидната основа на произведението.

За конкретната постановка, решението с кръгла сцена, окачено махало на тавана и излизането извън рамките на ателието по склуптура (сцената), носеха както символично така и пространствено-формено послание. А именно че формата е условен символ и начин на преживяване, ала човешката душа страда и копнее по вътрешни структори от които изглежда обуславяна до живот, а дори и след него... Терзанията на младия Хамлет и персонажите завлядяха публиката и мен самия, като нося спомена от майстроски въплътената пиеса вече няколко дни.

Реверанс към блестящите актьори, режисьорката и сценографа.

Забележка към грижещите се за сградата в която се изучава склуптура в НХА - ателието (40) се намира в окаяно състояние, за тоалетните да не говорим - под всякаква критика за учебно заведение от такъв калибър. А иначе сградата е хубава и ще бъде добре ако може да се поддържа и реставрира, но дочух че щели да я събарят.

Дано не падне върху учащите преждевременно.

неделя, 12 септември 2010 г.

Пътят към Земен

След прочитане на книгата "Знакът на Българина" от Димитър Недков
http://www.helikon.bg/books/118/152515_znakat-na-balgarina.html у мен възникна желание да видя манастира в Земен с упоменатата църква с особенна архитектура и значение, която се сравнява с параклиса в Рослин (Шотландия).

По една или друга причина очакванията ми се и не се оправдаха.
Пътят към Земен е път към спокойствие и утопия в личния храм на човека. Независимо дали го наричаме Тамплиерски, Христиански или храм за съзерцание - пътят към Земен е личното откровение в самите нас - където вътрешната ни природа разцъфва в пълнота.

Димитър Недков влага повече индивидуалност и характер в своите персонажи отколкото нашумелият писател на конспиративни теми - Дан Браун. Заплаха е не ключът към Истината който всички търсим изконно в душите си, а невъзможността да се докоснем до фрагменти, които са основоположни и наслагващи се в хронологията на времето.
Посещението на манастира в Земен е едно положително преживяване за душата...

петък, 20 август 2010 г.

Изложба живопис-Ралица Денчева

Творбите на Ралица Денчева имат своя битност и живот. Наред с пътуването на душата на художничката в този живот, те отразяват всеки неин пласт в нежни нюанси, размити контури и меки-топли цветове. Цветове които заживяват ефирно.

Ралица Денчева плавно се превръща в един от жалоните на лиричната - типично женствена живопис, в която можем да открием както крехкост, мекота и финес, така и по-дълбоки емоции, скрити зад наплъстените мазки. Желанието за израз на жената, нейната вътрешна Свобода и синтез с първичните сили на Природата, вземат насока и превес сред картините.

Мадоната, ренесансовата жена, детето на природата и първичната Майка се съчетават в един хомогенен символ на съвременната жена, която не е загубила своите корени и типични черти. Флората и конете които преди бяха по-срещан сюжет в творбите на художничката отстъпват място на новата Ева - една съвременна жена, пред чиято енигма, силният пол винаги ще изпитва копнеж и преклонение...



Изложбата можете да посетите в отворената галерия "Миневра" - Гранд Хотел София,
до 21.09.2010 г.

четвъртък, 19 август 2010 г.

Фотоизложба от Националния пленер-среща на Фотографите в Торун

Изложбата съчетава монументалната застиналост на времето, прекрасна готика и средновековни картини - съхранени сред ежедневие и бит на настоящето. Човекът се усеща допълнение към плода на своите ръце - непоклатим и съхранен във времето.

Съвременникът е принуден да търси своето минало в отпечатъка на културната древност, да се опре о кулите на църквите и зидарската символика, преди съзидателният му дух - удивен от необятната фантазия и размах, да зарее в едно контрастиращо небе.

Фотосите са синтез от професионален поглед и творческо воайорство. Кадрите са крупни, свойствени на архитектурата сред която човек се загубва и може само да наблюдава късчетата процеждаща се светлина през мъхове и каменни блокове, обагрени в сепия.



Изложбата продължава до 28 август в Полския културен институт - София, ул. Веслец 12
www.polinst-bg.org

Изложбата е част от акцията по издигането на кандидатурата на Торун за Столица на културата през 2016 г. и е посветена на града. Нейни организатори са Фотоклуб РП и Дом на музите в Торун. В тазгодишното издание на пленера участват 24 автори (в .т.ч. и от България) за информация по темата >> свалете документа тук

Информацията за предложението Торун да кандидатства за Европейска столица на култрата, както и снимките ми бяха предоставени с любезното съдействие на дама от Полския културен институт.


вторник, 27 юли 2010 г.

Постидентичност - галерия на НХА

Разкъсване на връзките с околния свят и тотално обезличаване поглеждайки навътре. Образи които сами за себе си са разглобени фрагменти от вътрешния свят. Свят който се оттегля поради неразбиране, отхвърляне или неудолетвореност.

Идентичността се анихилира в опита да намери себе си без да има огледалото на другия. Всъщност самото отчуждение и дълбоко проникване в абстрактния вътрешен свят, особенно на твореца, е път по счупени стъкла и носи болка или прозрение на финала.

Сред образни символи центърът - субект е изместен от бездушна сянка която го наблюдава и контрастира в света на илюзиите, на надеждите на възриемането на Света. Какво повече може да направи индивидът загубил своята истинска идентичност - да унищожи гротестния двойник или може би да намери диалог с него и път към себе си?

Редица от пъстри, цветни картини и няколко много нежни черно-бели женски портрета. Изложба която трябва да се види поне още веднъж колкото и да изглежда експресивна в началото, в нея има много пластове и най-вече желание за изказ на авторката.

петък, 23 юли 2010 г.

В търсене на Светлината

философски поглед в/у пътя на фотографа

Светлината рисува реалността в очите ни такава каквато я виждаме. Фотографът има две много важни задачи – да усеща Светлината и да се ползва от нея, максимално в своята работа. Наистина хората работели достатъчно дълго време съв светломер, ще потвърдят, че само поглеждайки небето навън (и през кой сезон сме), могат да определят чувствителност на матрицата/филма и двойката скорост/бленда с точност до 1 стъпка, на око. По този начин можем да заявим че фотографът е воден от Светлината и има връзка с нея.

Светлината във физическия план е електромагнитна вълна, която има дължина и интензитет на трептене. Също така тя може да бъде измерена като цветна температура и по този начин ни ориентира какъв характер ще има дадена снимка. Добрият фотограф се възползва максимално от естествените условия които му дава Светлината за да рисува своите картини с нейна помощ. По този начин направлявайки или изопачавайки цветната температура, можем да подсилим или тушираме даден неин ефект.

Светлината в портретната фотография е отношение и изграждане на образи. Казваме за някои портрет че е мек, друг път когато е сниман с контражурна светлина или на контрастен фон – с остри черти. Светлината ни дава възможност да управляваме полутоновете и високия и ниския ключ в даден фотос. Да експресираме, тушираме или подчертаем даден детайл или изображение. Светлината е длетото на фотографа чрез което той вае образи в своето студио. От работата с нея личи познаването на различните и характери и майсторството в занаята.

Светлината е и обем на телата – тя им придава трето измерение. Чрез нея можем да накараме изображението да “потъне” във фона или да бъде с резки контури и граници. Светлината и препятствията които среща, дават възможност в плоскостта на снимката а все още и на обикновенния екран на компютъра - да имаме илюзия за обем и да възприемаме обемите и фактурите на предметите.

Светлината е качеството на материята която осветява. Начинът и ъгълът по който пада тя, начинът по който се отразява е всъщност изобразяването на характеристиките на материята на снимания предмет. Независимо дали е гума, кожа, пластмаса, пясък на брега или коса, то при различен характер/посока на Светлината ще получим различна представа а защо не и усещане за даден предмет.

Светлината е емоция в кадъра. Всеки кадър който има художествен характер се отличава с обособен светлинен рисунък или конструкция на осветлението. Ако желаем можем да експериментираме и да заснемем портрет или предмет с различно построена светлинна конструкция или през различно време на деня (ноща). По този начин ще добием представа че Светлината е много важна за емоционалното възприемане на зрителя, за даден фотос.

Нека обобщим – Светлината дава възможност да регистрираме образи. Тя отговаря за хроматичните качества на изображението и неговото тонално богатство или излишък. Също така е отговорна за обемите на телата и възприемането на характерните им фактури (структура). И Не на последно място – Светлината от изключително значение за емоционалното послание на кадъра.

Всъщност? Тогава? Светлината е всичко за фотографа! Той трябва да я търси и усеща, да може да я направлява но също така често и да и се доверява. Светлината около нас дава възможност на хората- ценители като фотографите, да запечатват красотата на Света за поколенията, на експериментаторите да създават красиви или сюреалистични изображения и на всички нас - да се радваме на пъстрия колорит на живота във форми, фактури, обеми и пр.

Светлината е един вътрешен път който всеки фотограф извървява съзнателно и към който всеки човек се стреми. В един вътрешен план - заедно със Сянката показва дуализма в Света. Това че в нас самите има полярности и места до които трябва да занесем лично запаления вътрешен светилник на търсещите си души, за да видим какви са формите и обемите. Светлината е част от много религии и традиции като символ на безкрайното поле от живот и потенциал към което се стремим - като Творци или просто хора по пътя на своето усъвършенстване.

* * *

Вдъхновен от Светлината,
с благодарност към всички мой Учители по Фотография и
в памет на РУМ, вечна Светлина на Духа му.

сряда, 7 юли 2010 г.

Първа Любов

Първа любов чертае границите на отчуждението вътре в самата личност, породени от условията на средата. Тя третира травмата - като затваряне в черупка и фокус, който убягва - разпръснат по периферията на самоосъзнаването. Пиесата разглежда възприемането на Света, като възможност за оттегляне на фокуса и достигане до философски прозрения в един чисто екзистенциален план.

Постановката е камерно издържана, а тандемът актьори влага душа в трудния на места за изговаряне (камо ли интерпретация) текст на Бекет. Творбата е за ценители чиито поглед е насочен към вътрешните пластове на душата и не се страхуват да погледнат в тъмните дълбини на самотата и отчуждението, на болката. Места в които могат да открият себе си...

Стилистиката на сцената е противоположна на сложността на текста, на комплексността на индивида - на вътрешния смут. Пейката или пристана за душата, е ползвана като житейска метафора, в която след като сме загубили нещо важно - можем да се вкопчим и да не пускаме, чак до смъртта.



Снимките са свалени от сайта на Центъра за култура и дебати - "Червената Къща".

понеделник, 5 юли 2010 г.

Sunny

Картините на Светлана Генчева - Sunny са като отвлечени
късчета десерт от земята на детството.

Сред приглушен колорит и изнесени сякаш извън времето -
художничката претворява сюреалистични светове
достъпни само на малките хора и тези с чудно въображение.

"Разказвачът на истории" е един отглас от личната душа на всеки
който изпитва копнеж по страните на приказките, към безгрижното минало
и просто миналото, в което парче по парче преоткриваме себе си и многото
потенциал чрез който да творим.
Sunny

сряда, 30 юни 2010 г.

Тракийско културно наследство

Една интересна изложба на тема "Тракийско културно наследство" може да бъде видяна на "Моста на въздишките" непосредствено до НДК - посока хотел "Хилтън". Изложбата е с много качествени снимки - отпечатани широкоформатно, а описанията към тях са интригуващи и написани на висок стил. Авторите са се постарали да ни въведат в древния свят на нашите предци, в който са се съчетавали мистика, обреди, взаимотношения със съседи и бит.

Проследявайки историята на Траките и символиката която са ползвали в изкуството си, можем да я свържем с цивилизациите на Египет, Aсирия и Елада. Орфизмът като система за посвещение и личностно развитие, е бил в основата на ученията и вярванията на Траките. Орфей, чиято тонирана лира (еквивалент на развитата човешка душа) укротявала дивите зверове, сякаш търси израз и в настоящето - претворен във великолепната изложба.

Пътят на човека като път към победа над личните демони, единение с по-висшите сили и Матрицата на човека - Земята лежат в основата на мистерийте на Тракийско учение, което макар и на повече от 2000 години, поставя актуални екзистенциални въпроси пред съвременния човек...

петък, 18 юни 2010 г.

Eдна интересна изложба...

Споделям информация от Фейсбук за една интересна изложба с творби
на Светлана Генчева (Съни), която мисля да посетя. Очертава се синтез
м/у модерни мебели - интериор и сюреалистичните сънища на Съни ;)

Начало: 17 юни 2010 г. в 18:30
Край: 04 юли 2010 г. в 20:00
Място: Farenah Concept
Улица: ул. Съборна 1
Град/село: Sofia, Bulgaria

www.svetlanagencheva.com

www.workspace.bg
www.farenah.com

С изложба на Светлана Генчева ☼ върху столове на Арне Якобсен стартира проектът “De’Sign in Bulgaria” (“Дизайн, подписан в България”) на Workspace Мебели на световно известни дизайнери стават символично „платно” за български таланти в проекта “De’Sign in Bulgaria”... http://www.facebook.com/event.php?eid=128876417135313&ref=mf

сряда, 16 юни 2010 г.

Софийски музикални седмици

Всички които искат да науча повече за историята на музиката,
могат да посетят изложбата пред Народния театър в София -
посветена на Софийски музикални седмици.

Ще откриете интересна информация за големи наши и чуждестранни
музиканти, композитори и културни деятели. Има множество документални
фотоси отпечатани на постери, поставени от двете страни на фонтаните...