Ритъмът и врящият котел

Отбелязване на Месеца на коренните американци

Американския център към Столична библиотека – площад „Славейков” 4 А

Музиката на коренните жители на Северна Америка отекна о рафтовете изпълнени с литература – още едно културно богатство, сред което изпъкваха имената на Хемингуей, Дейвид Мамет, книги и списания за изкуство, етнология, политика.

Посланик Уорлик спомена че в миналото са наричали нацията на САЩ – „The melting pot”. Не разбрах как нарицателно, се зоват към момента. Това понятие се ражда от смесицата на култури, етноси и разбира се – вътрешни мирогледи, в тази голяма страна.

„Орловият кръг“, неговите членове и изкуство ни понесоха на раменете на Орела - този който може да възпее Amazing Grace (на флейта) и да внуши с мощните напеви - образи от необятната прерия, една извечност сред която коренното населените на материка е изливало и продължава да излива своята благодарност. Както разбрах от споделеното през – не мога да го нарека спектакъл, не мога чистосърдечно и „ритуал“, ала едно споделяне, което се опита да пресъздаде нативния мироглед на далечните географски от нас племена - Лакота, Ирокези, Кроу и др.

Песента се лееше и освен възникващите образи, лично за мен носеше усещане за сила – мъжка, сплотена, но обвързана с Любов към сътвореното, пътя на война – човека, племето и семейството, в обятията на Магическия свят на Духа или Създателя на Света, както го наричат индианците.

Бяха представени легенди, ритуални песни – за плодородие, ухажване, детски приспивни изпълнени с нежност и лирични на флейта от кедрово дърво, докосващи сърцето и сетивата на любимата - според мита. Всичко което видя препълнената с публика зала, имаше за цел освен превеждане, през този много динамичен и освобождаващ (пречистващ както бе една от песните) процес, да даде и образ върху индианската култура и бит.

Г-н Посланикът – вероятно твърде ангажиран, напусна веднага след като държа откриващото слово, а културното аташе на САЩ у нас, ни посрещаше учтиво на врата с „Добър вечер“, като за съжаление това явно бе единствената реплика на Български която знаеше. Той също изчезна при започване на програмата и магически се появи на нейния финал.

* * *

В заключение, споделям че представянето на обществото „Орлов кръг“, насочено към ученици от гимназията и експерти по индианистика, както и голяма доза поддръжници, ще запечати у мен спомен за творческа наслада от чутото и видяното, заедно с разширено познание относно обичаите на коренните жители на Северна Америка.

Благодаря им и аз от сърце.

Снимки от събитието

Индианска игра с пръчки - видеоклип.

Taнго

Спектакълът се играе в Учебния Куклен Театър към НАТФИЗ.

http://natfiz.bg/bg/events/details/id/338

Танго ме докосна, с многото си пластове. За пореден път се уверих че у нас се прави голямо изкуство, на Европейско а защо не и Световно ниво. Защото може да ме развълнува, накара да помисля, или да преразгледам неща от моя живот.

Спектакълът е динамичен, с външен израз и вътрешна напрегнатост, която въплъщава човешки търсения, лайт мотиви, перипетии да стигнем до другия и до самия себе си.

Като жалон обособяващ цялата творба - е пътят на една съвършена и лека сфера с която си играем, подхвърляме, танцуваме, но без която никакви танци и забава няма да са възможни. В този ред на мисли спектакълът има какво да даде на всеки зрител.

Аудиторията бе съставена в немалка част от 13-14 годишни деца , които подхвърляха реплики, смееха се и нямаха поведение прилично за театър. Ала когато постановката се разви, децата потънаха в нея, вживяха се в драмата на персонажите, в ритъма на музиката и играта на сенките. С това голямото Изкуство доказа за пореден път, че пред него всички замлъкват, опитват се да го разберат и да му се наслаждават - като душевен порив.

* снимката е копирана от галерията за спектакъла на сайта на НАТФИЗ

Музиката - едно обръщане навътре

Музиката притежава вълшебното качество да ни пречисти, възвиси.

Да ни накара да вибрираме със звуците в една по-висока - Духовна и образна реалност.

Концерт на квартет Quarto - конферентна зала Министерство на Външните Работи, София 15 XI 2011 г. Събитието се организира от Quarto Quartet съвместно със Софийска Филхармония.

*Концертът бе посветен на писателя Николай Петев, като приходите от билетите бяха предвидени за помощ, при неговото лечение в чужбина.

Извадени извън ежедневието, поставени в една плоскост между реалното и мечтите - нотите се опитват да стигнат до нас, облагородявайки сетивата и разширявайки диапазона на чувствата ни.

Квартетът на Малер може да се нарече „зрялост“ - една нова епоха, която се ражда в твореца. Мисля така е с всеки един квартет на композитор – лиричен, възвисен, водещ към следващото му стъпало на творческо съзряване и житейско утвърждение.

Музиката на Пипков бе категорична и закачлива. Не толкова романтична, но изпълнена с жизненост, характерни ритми за нашия фолклор и отношение към живота. Наситена с динамика, резки контрапункти и немалка доза абстракция.

* * *

Концертът завърши с неангажиращата музика на Моцарт която се носеше подобно полета на двойка пеперуди през лятото - свободна, усмихната, ненатрапчива...

Квартет Quarto успя отново да прокара път през съзнанието на хората - извън ежедневието, повеждащ ги на едно сигурно пътешествие, подобно на медитация – навътре, през призмата тонове на автора към пластовете на субективната душевност на слушателя.