събота, 9 септември 2017 г.

Разказ за Загреб


Идеята за пътуване в Загреб, дойде съвсем спонтанно. Мислехме за друга дестинация, но разходите там определено щяха да бъдат много по-големи. Освен това имаме познати в града, които ни осигуриха спокоен и хубав дом, за пребиваване.

Все още не мога да се отърся от спомена за Загреб. Вероятно и не искам. Прегледах снимките които сме правили. Повечето от тях ми припомнят за зеленината на града, красивата архитектура и хора. Загребчаните за високи и снажни. Усмихнати и избягващи играта на вълчи поглед по улиците. Те са отзивчиви и готови да помогнат. Излъчването им, както и мекотата на Славянския език, подчертават положителното впечатление.

Загребчанките са красиви жени, облечени в повечето случай с рокля. Красотата им е естествена. Жените на петдесет-шесдесет и повече години, изглеждат много запазени. Те ходят с осанка на достойнство, винаги добре облечени. Мисля че красотата у загребчани иде главно от естественото им държание и отношение към спорта.

Привечер през работната седмица, можете да видите множество хора, които тичат, карат ролери или колелета, по продължение на голямото езеро Ярун, или река Сава. Ярун е впечатляващ и предразполага, както за водни спортове (плуването е на собствена отговорност), така и към плаж и почивка.

Река Сава се намира в северния край на града. Намира се непосредствено до езерото, отделена от шосе и поле. Самата река изглежда плитка и изпълнена с чакъл. Преживяване е да прекосите полето и намерите скрита пътечка за да слезете до нея и ù се полюбувате. От другата страна, Загреб е прегърнат от планината Медведница (Мечка). За съжаление не успяхме да се качим на нея и разгледаме. Принципно от площад Zrinjevac, всеки ден през туристическия сезон след 10.00, тръгва безплатен автобус до планината.

Транспортът в центъра на града е главно чрез трамвай. Последните покриват комплексна мрежа, чиито централен възел е площад Йелачич. След това трамваите поемат в една от четирите посоки, като в повечето случай стигат до крайни депа откъдето поемат автобуси към околни градове (Самобор например).

 
Транспортът е сравнително евтин. Можете да закупите карта за 30 мин., която струва 4 куни (малко над 1 лв). С нея можете да се движите с превозно средство за съответното време. Картата се купува от ватмана, или разпространените будки Tisak. Препоръчително е да бъдете изрядни при пътуването. Маркирането на билета се извършва на първата или последната врата. Имайте предвид това, когато се качвате в превозното средство.

Впечатление прави това, че обществения както и туристически транспорт в центъра на града, е задвижван главно от електричество или природен газ. На площад Св. Марко, можете да видите паркирани симпатични реплики на ретро-автомобили, които предлагат туристически разходки.
Загреб е прекрасно място за обичащите книги. Можете да намерите прилични четива на смешно ниски цени 5-10 Куни (1-3 лв). Една добра антикварна книжарница се намира на улица Opatovina, над пазара Dolac. Друга, която беше в близост до нашето жилище – на ул. Tratinska – Trešnja. Можете да намерите чуждестранна литература, както и издания на Хърватски.

Загреб е зелен град. Има прекрасни паркове, образуващи „Зелената подкова“ в центъра на града. Там можете да видите множество хора, които лежат на тревата и си почиват. Над стария град се намира паркът Ribnjak. Ако имате интерес и не ви е страх от духове, то можете да посетите и гробищния парк Mirogoj. Споменът ми от него е за множеството огромни паметни плочи и най-вече тези от черен камък, без никакви надписи.

Паркът Максимир се намира в западната част на града. В него можете да намерите красиви павилиони и други забележителности. Да видите и кучета, къпещи се в изкуствените му езера. Там се намира и градската зоологическа градина. Можете да срещнете хора, яздещи коне. Вероятно в парка се намира конна база. Максимир се обикаля бързо. Прорязан е от закътани пътечки по които се разхождат и тичат хора. Пригответе си нещо с което да почерпите костенурките, които със сигурност ще дойдат при вас, виждайки ви на кея.


Местното – хърватска бира (или pivo) е пивко, като се предлага както наливно (toceno), така и в бутилки. Препоръчваме ви да опитате Златната мечка от бутилираните бири или не-филтрираното Ожуйско. Златната мечка можете да намерите в парка Максимир, в красивия павилион Vidikovac. Нефилтрираното ожуйско, можете да съчетаете с прекрасна гледка от площада на Ljetno Kino Gradec.


Загреб е осеян както с музей, така и с красиви сгради и скулптури. Искрено препоръчваме да посетите ателието на Meštrović. Негови торби красят фризовете на сгради, както и са поставени на ключови места в града. Изборът за посещаване на музей е труден. Свързан е със средства и времето, нужно за разглеждане на изложбата.


Ние успяхме да посетим техническия музей Никола Тесла. Той се намираше в близост до нашето жилище, на улица Tratinska. Техническият музей притежава голяма сбирка експонати. Също така и зала, в която можете да видите презентация, както и някои от изобретенията на именития хърватски учен - Тесла. В града има негова скулптура и мемориална плоча.


Другият музей който посетихме бе етнографският. Цената за вход в него е изключително изгодна. Тук за първи път видяхме изложба, посветена на правата на животните. Имаше и съпътствуваща фотографска експозиция, под мотото за приютяване на домашни любимци. Отбелязваме че в Загреб няма да видите бездомни кучета или котки. Единствено гълъбите се разхождат безстопанствено, хранени от минувачи.


Музеят за съвременно изкуство е изнесен извън центъра на града, в единствената по-грозна музейна сграда, която успяхме да видим. Той приютява прекрасна колекция с творби на хърватски художници от началото на века. В него също така можете да видите компютърни графики от 70-те години, както и интересни обекти и скулптури.


В града няма видите просяци или бездомници. Лично дадохме малко дребни пари на жена, която пееше и свиреше на площад Dolac. От време на време виждахме как хора събират бутилки от кошчетата за боклук. Това ме караше да се замисля, за наличието на бедност. Самият боклук в повечето случай се изхвърля неразделно. Има определени пластмасови кошчета като разделянето е за хартия и общо.


В стария град са концентрирани красиви църкви и религиозни реликви. Една от тях е каменната врата (Das Steine Tor). При нея можехме да видим как хората се молят. Стената около каменната врата е облицована с плочи на благодарност. Църквата св. Марко е изключително красива отвън и покрита с огромни стенописи. По свой начин се явява център на стария град, около който са организирани административните сгради. В Загреб има и две по-големи статуи на Св. Георги (Juraj).

Под площада Св. Марко се намира пътеката на Щтросмайер. Тук можете да седнете на пейка и се заслушате в ритъма на града. Също така прегърнете статуята на поета и писател Антун Густав Матош и се замислите над неговия съвет. Хърватският език съдържа доста думи, които са сходни или еднакво изписани на Български. Също така и други, имащи съвсем различно значение.


Ако решите да посетите Загреб, то е повече от препоръчително да си закупите пътеводител. Ние взехме този на Нейшънъл Джиографик. Той ни свърши чудесна работа, като ни насоки както към местните забележителности, така и ни даде информация за историята на града и съвременна Хърватска. Можете да го закупите от книжарници Хеликон.

Страхът който имах докато бяхме в града, беше да не ме помислят за сърбин. Все пак Хърватска е била във война за независимост със Сърбия, която е приключила преди малко повече от двадесет години. Малко време, за да бъдат заличени раните. Такива можеше да се видят, в малкия но прекрасен Самобор, в чиито центът има монумент за загиналите.

Няма да сгрешите ако решите да посетите Самобор. Можете да стигнете до него, вземайки рейс от автогара Любляница. Цената на билета (в една посока) е тридесет Kуни. В Самобор можете да хапнете чудната Krem Schnitte, на съвсем достъпна цена. В края на градчето има туристическа пътека и останки от стара крепост.


Загреб за мен остави един прекрасен спомен и желание да се върна. Усещането ми за мястото е за спокойствие. За живот, който тече естествено и насочено, подобно на населението. За възпитани и културни жители и продавачи. За нежното „Може“, което приемаме за „добре“, „става“. Градът показва висока култура и желанието за градеж на една нация, която близо хиляда години е била под нечие чуждо влияние. Всичко това може единствено да допринесе за моето възхищение и обич. Обич, топла и сходна на тази с която възрастна жена виждайки ни, ни каза че и е драго, че живеем при тях.

С радост мога да препоръчам да посетите този град (и Хърватска). Да му отделите поне седмица и се потопите в живота на местните. Да усетите, какво е да сме част от голямото славянско семейство. Да направим сравнение за жизнения си стандарт и отношението между хората, в нашата страна. Мисля че можем да научим много от хърватите, започвайки от това да бъдем по-любезни един към друг.

С благодарност към Lana и Vedran

събота, 27 май 2017 г.

Дарение на 300 пакета илюстровани книги на Немски/Дари и Немски/Пащу, за деца-бежанци.

Приблизително една трета от хората, които мигрират от Сирия и Афганистан, към Германия, са деца или младежи. Една немско-арабска поредица на Гьоте Институт, беше публикувана в разширен вариант на Дари и Пашту. Младежите трябва да бъдат улеснени при изначалния контакт с новия език и вникнат в ежедневието, на децата от Германия. Приложени са текстове от Катрин Шерер, Корнелия Фюнке, Пол Маар, или Ернст Яндл. 300 пакета с книги ще бъдат изпратени при запитване, за социални дейности с деца-бежанци. Пет под-каста са на разположение за безплатно сваляне от Интернет.

Под мотото „Лесно четене“, Гьоте Институт продуцира съвместно с издателство Ханс Шилер, двуезични класически и модерни издания. Инициативата се осъществи чрез финансово дарение от страна на Японската асоциация по изкуства. Пакетите с немско-арабски илюстровани книги, са в осем разширени нови издания – за първи път също и в комбинации на Немски/Дари и Немски/Пащу, за читатели от Афганистан.

Катрин Шерер – „Така беше значи! Не, така! Не, така!“ (във вариант на Немски/Арабски и Немски/Дари)

Сюан Щтрасер - „Далече горе“ (във вариант на Немски/Арабски и Немски/Пащу)

Ернс Яндл, Норман Юнг „Бъди пети“ (Немски/Пащу, подготвя се на Немски/Арабски)

Волф Елбрух „Леонард“ (Немски/Пащу, подготвя се на Немски/Арабски)

Пол Маар, Норман Юнг „Уютно жилище“ (Немски/Дари, подготвя се на Немски/Арабски)

Йенс Размус „Най-чудесното място на Света“ (Немски/Дари, подготвя се на Немски/Арабски)

Подбрани бяха истории от различни култури, по този начин разбираеми за всички деца.

300 пакета книги ще бъдат пратени при запитване от организации, институции и обществени инициативи. Можете да отправите запитване на следния адрес: www.goethe.de/buchpakete

Към „Лесното слушане“ има пет подкаста, които бяха съвместно разработени и записани с quantara.de Пет разказа за коне, вещици, футболисти, четени на арабски, са на разположение за безплатно сваляне.

Хилке Розенбом „Конят наречен млекар“

Корнения Фюнке „Господин крадец“

Марялена Лебке „Една приказка е една приказка е една приказка“

Отфрид Пройслер „Малката вещица“

Йоахим Масанек „Дивите футболисти“

Можете да направите поръчате книги на адрес: https://www.goethe.de/de/kul/bib/ser/ele/ob.html?wt_sc=buchpakete

Ще намерите повече информация на:
www.goethe.de/willkommen

Включва съобщения от Гьоте Институт за обучение по Немски на бежанци.
Лесно четене“ и „Лесно слушане“ бе реализирано от Гьоте Институт с финансовата поддръжка на Японската асоциация за изкуство.
За контакт:
Виола Нол
Връзки с обществеността.
Гьоте-Институт
Главен офис
Тел.: +49 30 25906 471

Хайке Фриезел
Ръководител литература и насърчаване на превода
Гьоте-Институт
Централа
Tel.: +49 89 15921 287
heike.friesel@goethe.de

Превод от Немски: Георги Атанасов

събота, 24 декември 2016 г.

На нея с обич!


Спектакъл посветен на Емил Димитров
Импресия

Удивих се на въплъщението на Даниел Цочев, в ролята на големия български музикант. Не отричам - в дадени моменти си мислех, че гласът на Емил Димитров звучи на запис. В миналото мисля, това е било обичайна практика. Организаторите потвърдиха обаче, че актьорът е пеел на живо. Впечатляващо!

Всъщност изборът на място за спектакъла, може би ме подтискаше малко. НДК носи своята история и за мен е свързана с пленуми и събития, не винаги свързани с култура и изкуство. Охраната подхождаше повече на концерт на гангстерски рапър от САЩ, а не на лиричния Емил Димитров. Залата беше изпълнена на около 70% според мен, като след зрителите имаше хора от различни социални кръгове.

И все пак, успяха да ни потопят в миналото и магическата атмосфера на изкуството. Въпреки някои допуснати грешки в репликите (все пак бе премиера)! Въпреки странното решение на мизансцена и подчертаните мебели от Икеа. Въпреки постните откъм художествено решение и актьорски състав, прожектирани филми във фона. Всичко това говореше за едно - музиката на Емил Димитров е обичана и продължава да докосва!

Поздравявам Даниел Цочев за това въплъщение което вярвам неслучайно е избрал. Мисля че прави силна роля, която му е по сърце. Все пак чрез неговата игра и умения, чрез песните които оживи за нас успяхме да се докоснем отново до човека Емил Димитров. По този начин и аз успях да му кажа „Здравей и Сбогом Емил“.

Младите, сред които мисля съм и аз, успяха да се докоснат до част от богатия му репертоар и разгърнат книгата, на неговия живот. Разбира се от ъгъл, който ни бе показан. Ние никога няма да разберем напълно, терзанията в ума и сърцето на друг човек. Даниел Цочев обаче, се опита да съпреживее последните и ни ги показа, по един красив и помнещ се начин. Наличието на симфоничен оркестър оживи музиката, направи я по-мащабна и силна. Въпреки че гласът на певеца и инструментите се конкурираха на моменти.

Спектакълът е подходящ за всички, които не са запознати с живота и творчеството на Емил. От моето детство, споменът за музиканта, е за млад мъж с черна коса, който носеше обикновено бижута. Това не беше обичайно за мъжете в България, по онова време. Когато бях малък, Емил Димитров вече беше почти забравен и други певци бяха актуални.

За тези които помнят Емил, били са негови конкуренти или приятели спектакълът може и да е донесъл различно усещане. Михаил Белчев си тръгна, малко след средата на спектакъла.

Много е трудно да бъде разбран един гении. Още повече в контекста на минало, за което знаем малко, известно е още по-малко и скрито и забравено по една или друга причина - много. Ала геният, търсейки свобода, намира начин да остави своята следа. Следа, която носи културен и исторически заряд и бележи една епоха.

Благодаря сърдечно на Нели Бенова и на Мила, за предоставената покана. Както споделих след спектакъла, потърсих песните на Емил Димитров в iTunes. Зарадвах се че ги намерих там. Въпреки слабото графично оформление на албумите, гласът на Емил успява да да се извиси като вопъл от миналото, за свобода и красота.





четвъртък, 10 ноември 2016 г.

По пътя към свободата

Впечатления от провелия се в София
Open Fest 2016




Не бях ходил на това събитие от години. Радвам се че се записах за доброволец. Моята половинка ме последва в начинанието и с нейна и на колеги от „Къщата за четящи хлапета“ помощ, се организира кът за най-малките. Рядко можем да видим деца на събитие, свързано тясно с технологиите. Всъщност на този фест, имаше пъстрота от теми.

Мисля че точно заради това го харесах и се вдъхнових. Наред с техническите презентации, имаше вдъхновяващи споделяния за изминалия житейски път към високия професионализъм. За силата на историите и тяхното приложение в практиката. Не мога да не спомена и за лекцията на Петър Нефтелимов, която силно ме докосна и накара отново да се преклоня пред магията на Живота.



Лично успях да се включа активно във феста, през втората половина на първия ден. Започнах с презентацията на Иво Петков, който разгледа методологията за разработка на Софтуер, през последните години. Възникнаха въпроси, като на преден план излезе възможността за колаборация и използване на модерни решения за съхранение и управление на софтуерни версии.

За Петър Нефтелимов споменах. Той се опита, макар и прикован в количка и с помощта на четец на текст, да ни въведе в чудния свят на биологията. Свят, в който всяка клетка носи свой личен – уникален отпечатък. И да искаме не можем да бъдем еднакви, по волята на Природата. Петър ни преведе през едно вътрешно пътуване към себе си, за което искрено му благодаря.


По време на паузите се лееше хубаво кафе, в изобилие. Имаше мляко а за доброволците бяха осигурени вкусни сандвичи. Може би това е най-хубавия и богат кетъринг, който съм виждал от години. Казвам го и от гледната точка на вегетарианец. Относно доброволците – бяха усмихнати, много добре координирани и може би повече от необходимото. Оказваха си съдействие и се опитваха да помогнат с каквото могат, на посетителите.



Самите посетители бяха десетки, като в дадени моменти залите бяха изпълнени. Видях познати и приятели от ИТ средите. Сред спонсорите бяха представители на SuSe Linux, Fedora и SAP, от страна на корпоративните играчи. Спонсорите бяха приготвили интересни и забавни подаръци – като пъзели, тениски и стандартните дискове и значки.



Интересно, но някак си и разбираемо - събитието не бе уважено от представители на големите хостинг компании в София. Единствено host.bg присъстваха като спонсор на събитието. Разбираемо, понеже аудиторията на събитието се предполага че използва различни от споделен хостинг решения, като VPS, Docker и др.

Холи, предполагам от Великобритания, направи отлична презентация за историите в бизнеса, маркетинга и техния паралел с нашите лични. Как сме склонни да се идентифицираме с героите и колко помагат те, да се поставим на нечие място. Възникнаха някои въпроси свързани с търговски трикове. Според мен фокуса на презентацията бе друг.


Присъствах на лекция за Docker. Технологията ме интересува. Бе представена в Зала „Музика“ в която стъпвах за първи път. Тя е камерна, също може да се каже и за аудиторията на лекцията. Презентацията свърши някак неочаквано, макар че аз бях от доброволците не проследих времето. Успях след нея да задам въпроси на лектора, който любезно ми отговори.


Мисля че най-много хора имаше на лекцията за тестове от гледна точка на сигурност, на Димитър Шалварджиев. Хакери и потенциални кракери бяха притихнали в очакване да чуят кой е поредният инструмент или метод който да им осигури защита или достъп. В хода на лекцията се потвърди становището, че информационната сигурност е методология на много нива, която трябва да се подлага периодично на одит.


Не знам дали да приема на сериозно въпроса на един от слушателите, който поиска да разбере за начин да открадне SSH ключ с парола, от отдалечен сървър. Лекторът елегантно излезе от ситуацията, като заяви на питащия, че неговата роля е да пази потребителите от подобни действия, но е възможно питащият да намери информация по въпроса.



Божидар Бацов направи фурор с презентацията си. Къде на шега и къде сериозно, той сподели за опита си по пътя към върха на кариерата си. Важни моменти, според лектора са попадането в добър екип и поставянето на цел. За пример той даде работата си в немска фирма, държаща на квалификацията и осигуряваща възможност за работата по различни проекти, на своите служители.



Петер Яначек от Словакия, говори за публичните данни (или Open Data), както и за методологията за тяхното цифовизиране и публикуване в мрежата. Това е наболяла тема, особено за страни в които е налична корупция на високи нива. Лекторът сподели че публично не се допускат данни, които биха застрашили националната сигурност, както и наранили някого.


Игровизацията е термин с който не мога да се примиря. Съществуват "игрови методи". Томислав Рашков от "Заедно в час", в ролята на хипстър-лектор ни представи как използва възможностите на информационните технологии, в частност компютърни игри, в образователния процес. Възникнаха трудни въпроси, като бележкарството например. Също така бе споделен опит при работа с малки деца при езиково обучение.



В дъното на зала България се намираше масата и се проведе Уъркшопа на едни господа, мисля че от Холандия, които определено не искаха да бъдат снимани. Те бяха довели информационната сигурност до едно първично ниво и даваха възможност на всеки да използва шперц и отвори катинарче, или белезници. Не знам дали приемаха заниманията си на сериозно. Все пак не видях никой да отваря каквото и да е било, с техните инструменти :)



И да - трябва да кажа за детския кът. За цветните плаващи из коридорите лодки на „Парашутка“, които не пробвах, но изглеждаха много удобни. За това шарено място, не лишено от блянове - от което започва мечтата и пътят на всеки от нас. Из коридорите бяха насядали хакери, като някои от тях дори се опитваха да посвирват на кавал.


А тези които можеха, го правеха с импровизация и вдъхновение. През паузите в голямата зала един господин свиреше на пиано. Оказа се че точно на втория ден на феста е рожденик. Представяте ли си – на празника той работеше, доброволно бе решил да сподели своя ден с останалите. И точно тази дума бих искал да използвам - „Споделяне“, и тя може да се превърне в основополагаща за идеологията на събитието.


Open Fest за мен се оказа едно неочаквано добро преживяване. Впечатлен съм от стегнатата организация, добрия тон и положителното настроение на доброволците и екипа. Впечатлих се и от променения външен вид (и амплоа) на Стефан Канев, който снимаше с едно Sony с голям Бял обектив. Надявам се да сподели снимки които със сигурност ще бъдат по-хубави от моите :(

На всичко отгоре спечелих и книги от томболата организирана от e-card. Е какво повече мога да искам :) Всъщност като се замисля, липсваше ми щандът на O'Reilly тази година и това че не сколасах да си направя духче със светещи очички, на щанда на Olimex.

Благодаря сърдечно на Яна и екипа, за това че ни допуснаха да станем част от това събитие. Събитие, след което както каза Мила – „Никога повече няма да гледам на Зала България по същия начин“. В сърцето на музиката, туптя идеята и движението на Киберкултурата. 


Георги Атанасов, София 10.11.2016 г.

понеделник, 17 октомври 2016 г.

Мечтата (The Dream)
фотоизложба на Фабио Бучарели
в Гьоте Институт София

Ние всички мечтаем. Може точно това ни прави хора. Мисля си че и животните мечтаят, само че споделят по-трудно, безмълвно.

Отдавна не бях виждал толкова качествени черно-бели репродукции. Реверанс към класиката, заснемане с качествен апарат и понякога - може би почти воайорски с "Пин-хол" камера. Изложбата на Фабио Бучарели вдъхновява. Да изследваме съня и границите на мечтите си, когато се местим, бягаме, или отразяваме вътрешния си свят - в образи.

Макар и в камерно пространство, фотосите оставиха своя отпечатък. В голям мащаб, с монохромното си звучене и високо качество на репродукция. Темата за бежанците е злободневна, но в изложбата бе представена отвлечено и красиво. Сякаш кадрите бяха от един друг свят. Предполагам ще докосне всеки мечтател, обичащите хубавите фотоси и притежаващи меланхолия по черно-бялата фотография.

Изложбата бе открита от представители на Червената Къща, ФотоЕвиденс и Гьоте Институт. На откриването присъстваха десетки хора. Снимките на автора бяха представени в луксозни албуми, продаващи се на преференциална за България, цена. 






Можете да я посетите до 28 Октомври 2016 г.

Вижте повече в сайта на Гьоте Институт, София

събота, 18 юни 2016 г.

Жената - филм на Маргарита Божилова


Жената е филм, предназначен не само за нежния пол. Той остави у мен една импресия и повече зададени въпроси, но не и отговор. Театърът на движението е зоната, където спира викът. Където гласът и дори зрението, стват ненужни. Тялото се превръща в мост на чувствата, на вътрешните пориви и стонове.

Това не бе заглушено, но окрасено в багрите на композитора. Музиката придаваше - не всъщност обогатяваше, ескизите. Последните бяха етюди, в които се разиграваха човешките взаимоотношения. Мъж и жена, жени, самота. Един поглед обърнат навътре, после навън и когато срещне Другия – нерядко зареден с полярни емоции.

Движението е живот, липсата му може да е израз на емоция и обратно. Чрез тялото си, здравият физически човек изразява своите чувства. Театърът на движението изследва символите на човешкия израз, чрез тялото. Някои от тях универсални, други синтетични или органични, според динамиката в която попадаме.

Възможно ли е съвременният мъж да не познава жената? Може ли тя самата да не познава себе си? Кое е вътрешното Слънце което търси и дали не го замества, с външния - мъжествен образ? Ескизите прескачаха от интимност, до философски теми. От органичност -  към отделяне и повторно свързване с Цялото. Сякаш бяха едно пътуване, към вътрешния Свят.

Поздравявам режисьорката за смелия филм. Направи ми впечатление, че мъжете участващи наравно с дамите във филма, не получиха визуално представяне в края. Дали това е дескриминация? На какво е способна една отхвърлена – не обичана, или не обичаща вече жена? За да не остават отворени въпроси, бих предложил да бъдат добавени.

Красотата на човешкото тяло, съчената с умелото композиране на звука, както и поставените лични, но засягащи и всички нас въпроси, носят естетическа наслада. Да познаваш другия, да познаваш жената - е предизвикателство както за мъжа, така и за самата нея. Личното ми предположение е че това е процес, изискващ дълго време. Цял един живот.

неделя, 22 май 2016 г.

Малки забавни създания колективна изложба, галерия Credo Bonum, София


Отидох малко изнервен на тази изложба. Нямаше места за паркиране през почивния ден. Накрая успяхме да намерим на бул. Дондуков. Изобщо София си е пренаселена.

Изложбата ми допадна, с това че в залата нямаше други посетители. Можеше да пипаме експонатите, да им се радваме и любопитно - изследваме. Присъствието на охраната бе неуловимо и това ни доставяше комфорт. Експонатите бяха малко, но и самата изложбена зала не е твърде голяма. С две думи – изложбата бе скромна но наситена.

Насищането, за мен, иде от противоречие което машините създават, а ние в общуването си сякаш не винаги можем да постигнем. Интересно е как се вълнуваме от записания глас на машината, но не винаги, от думите на живите същества. Сякаш очакваме машината да се произнесе като оракул – да каже истина за нас, която само тя знае.

Отдалечаването на човека от природата и хората, води до общуване с машините. Което парадоксално отново ни връща към желание за комуникация, усещане, чувствителност. Сякаш за да се върне към първичното общуване и усещане – към единение с другите и органичното, човекът трябва да мине по пътя на бездушната комуникация с машина.

За мен изложбата повдига повече философски въпроси, въпреки че естетически и пространствено бе приятна. Като любител на техниката и взаимодействието с компютри, оцених идеите на авторите. Те сякаш пресъздаваха човешките усещания и взаимоотношения.

Стенобитността на машината - като опит да се разруши догмата. Едно статукво на ограничение, родено от технология, съградено от човешката ръка. Биологичния трансмитер на тревата и простото усещане за допир - от което побиват тръпки. Окото на камерата и гласа, повтарящ монотонно думи на възлюбен...

Машините са наши другари по пътя към себе си. Те никога не биха могли да бъдат повече от инструмент, чрез който човекът претворява и открива себе си, другите, Света. Добре е да го запомним и каквото да творим чрез технологиите – да изразяваме своя творчески потенциал в посока хуманизъм, общуване и съпричастност.

Дори сега пишейки - аз имам интеракция с машината - с меката или откликваща клавиатура. Думите се леят от съзнанието на човека, а машината просто ги реди и доставя на екрана, блога - Другия. Ние трябва да благодарим на създателите на забавните или умни създания – когато са насочени в полза на човека, природата и спомагат нашето
самоосъзнаване.