Ром Кихот остава смесени чувства, но определено леко усещане смесено с доза оптимизъм относно ромското население, за част от което думата "интеграция" означава да отидеш някъде другаде. Филмът не визира социални или етнически проблеми, а живота на обикновени хора - от ромски произход, в махала на Кюстендил.
Ром Кихот е своеобразен герой чиято роля е поета от Валери Леков - журналист, с амбиции за актьорска кариера и желание да помага на своите съседи в това да познават естетиката, изкуството. Бита на ромите е колоритен, саможив със своите ритуали, чест, странности. Камерата - полюшвана зад конска опашка, навлиза в личния живот, мечти и копнежи - а и липса на такива, на този малък социум - сякаш отделен от България.
Нима ромите трябва да се интегрират? Те имат свое виждане за света, за реда и живота си. В много от случаите живеят по-добре от българското население, поради това че работят в чужбина и инвестират спечеленото за закупуване и обзавеждане на домове, за бъдещето на децата си. Ромите следват своя вътрешен ритъм за живот и сякаш българите са извън него.
Камерата е нестабилна на моменти но това придава документална автентичност на филма, който увлича - като игрален. Мисля че публиката би искала паралелните истории за персонажите от филма да не свършва. Те не могат да свършат, както не свършва самия живот - а бива пъстра амалгама от мечти, радост и противоречия които даден човек приема за верую.
Извън контекста - това не е типичен документален филм. Събитията в него са разтегливи във времето, музиката е прекалено добра - почеркът изразява насочването на режисьорите. И все пак, спонтанната роля на героите - техният живот който сам бива абсурд, копнеж или абстракция раждат история която смятам ние като българи трябва да видим и преосмислим.
Снимки от премиерата:
Уеб сайт на филма http://romaquixote.com/
Трейлър:
Филмът може да бъде гледан в Дом на Киното - София
