сряда, 23 февруари 2011 г.

Пиеса за умиране - между абсурда и смеха...

Спектакълът е труден за асимилиране, освен ако не гледате повърхностно на тема, засягаща една неделима част от живота-а именно смъртта. Сюжет на практика липсва, като драматургията препуска през ключови сцени от съзнанието на персонажите, обитаващи едно състояние на душевна агония-гравитиращи между света на живи и мъртви.

Пиесата може да се нарече абсурдна, гротестна или авангардна. Всъщност за мен е желание на автора да втъче един сложен философски въпрос задаващ си съвременният човек, сред злободневието на технологизирания-консуматорски ориентиран свят.

Резултатът е плетеница за съзнанието в измерения, които обръщат поляритета на сто и осемдесет градуса, дават воля на първичните-скрити в подсъзнанието пластове и поле за изява на лутащата се човешка душа, сред абсурдната реалност в която е попаднала. Изходът понякога е съзнателно прекъсване на живота, но дали това ще разреши въпросите които я измъчват?

http://www.facebook.com/#!/event.php?eid=182871748418565&index=1

* * *

Текст, който изключвайки клишетата (а те са и актьорска импровизация), се доближава до пиесите на Самюел Бекет - философски, многопластов и трудно смилаем.

Блестяща актьорска игра на камерния състав, каращ ни да се гордеем с постиженията на родната артистична школа. Драматургията дава голяма свобода за актьорска импровизация, на която ще се насладите с удоволствие.

Интересно място за провеждане на спектакъла, не се препоръчва за страдащи от клаустрофобия - носете си топли дрехи :)

http://www.facebook.com/#!/profile.php?id=1833915461

Няма коментари:

Публикуване на коментар